Чешкият СП за ОСП - преразпределителни плащания и напрежение между малки и големи производители

Текстът е адаптация на публикация на ARC 2020

Чешкият стратегически план за ОСП е вече одобрен от Европейската комисия, но в седмиците преди окончателното одобрение, земеделските асоциации, представляващи по-големите земеделски стопанства в Чешката република, категорично протестираха срещу предложения дял от 23% от директните плащания, предназначени за преразпределителна подкрепа на доходите. Отстрани за някои може да изглежда, че тези демонстрации са били насочени към интересите на големите земеделски корпоративни собственици на земя, но в действителност тези предложения могат да засегнат малките и средните стопани.

Какво представлява преразпределителното плащане?

Ефективната и добре моделираната схема за преразпределителни плащания е от ключово значение за намаляване на неравенствата между бенефициентите по ОСП и земеделските системи. По-голямата част от земеделските стопанства в Европейския съюз са с площ под 28 хектара. Поради малкия си размер тези стопанства не могат да се възползват от икономии от мащаба. С цел преодоляване на този проблем държавите от ЕС могат да решат да подпомагат по-дребните земеделски производители чрез преразпределително плащане. За да преразпределят подкрепата към по-малките стопани, държавите от ЕС могат да заделят за преразпределително плащане до 30 % от своя национален бюджет за подкрепа на доходите. Плащането е насочено към първите няколко хектара на земеделското стопанство, което означава, че за всички хектари под определен праг се предоставя допълнителна подкрепа.

Чешкият стратегически план и преразпределителните плащания

Чрез вече одобреният СП план на ОСП, Чешката република ще приложи най-високия бюджет за преразпределение на плащания от всички държави членки (23% от пакета за директни плащания). Тази субсидия ще бъде предоставена на всички стопанства за първите 150 хектара. В сравнение с Чехия, други страни от ЕС са заделили по-малки бюджети, но за сметка на това са разработили по-тесни критерии за допустимост с цел подпомагане на малките и средни стопанства. Трети пък са заделили както ниски дялове за преразпределителните плащания (минималните 10%), така и са одобрили неясни критерии за допустимост, които разводняват самата същност на този инструмент. Накрая, някои страни като Италия предложиха минимални перазпределителни плащания като начин за премахване на тавана за големите земеделци и така се върнаха крачка назад по отношение на справедливостта на плащанията по ОСП.

Важно е да се отбележи, че в Чехия фермите могат да се считат за малки, дори когато достигат 200 хектара. За големи ферми в Чехия се считат стопанства над 500 хектара, като те се делят на две основни структури – стопанства, собственост на един или няколко фермери или такива, собственост на много фермери (кооперативи). Увеличеният бюджет за преразпределително плащане на теория е средство за привличане на хората обратно в селските райони и стимулирането им да се занимават със земеделие. Имайки предвид тази ситуация и решенията на страната за преразпределителните плащания, то може да се заключи, че най-ощетени ще бъдат стопаните, участващи в кооперативи - обикновено това са малки семейни ферми с дългогодишни традиции или млади фермери, които оперират в рамките на кооператив, за да реализират по-лесно своята продукция. Така се опорочава прилагането на инструмента, който е създаден за подкрепа на предимно такъв профил земеделски стопани.

Франция – добрият пример

Във Франция фермерите могат да решат да сформират кооперации, за да обработват заедно част от земята. Те обособяват юридически формации, наречени GAEC (Groupement Agricole d’Exploitation en Commun / Земделска група за колективно управление).

За да може всеки земеделски производител, който е част от кооператив, да се възползва от преразпределителни плащания върху своя дял от земята, Франция разработи механизма „прозрачност за GAECs“, гарантиращ признаването на дейностите, извършвани от фермери, които са част от кооператив. При определени условия, които гарантират равнопоставеност между отделните стопани, всеки партньор в кооперацията може да кандидатства за същите субсидии като индивидуалните земеделски стопани, за подобен дял от земята, която се обработва.

Заключение

Различни решения наистина съществуват, но се получава така, че не са достатъчно известни на взимащите решения или на представителните органи на фермерите в различните страни-членки. Такъв е случаят и в Чехия. Но като оставим настрана разделението между дребни индивидуални стопанства и дребни стопанства в кооперативи, най-големите печеливши в Чехия ще са големите собственици на земя. Обикновено те дори не живеят в селските райони, не допринасят за облагородяването и развиването им – те ги използват за генериране на огромни печалби чрез индустриални земеделски практики. Това е в плюс единствено за още по-голямо глобализиране на пазара на храни и за вносната храна. Иначе казано – удар за чешкия хранителен суверенитет.