ОСП 2026: Докъде са обсъжданията в Брюксел?

Реформата, която предстои да се случи в а Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2027 г. ще оформи следващото десетилетие за храните и земеделието е ЕС. Ето кои важни дискусии започват през втората половина на настоящата година. 

Текстът е адаптиран от статия на информационната платформа ARC 2020.

Решението на Европейската комисия за преструктуриране на програмите на ОСП за финансиране, обеднявайки средствата в един голям паричен фонд, представлява най-голямата реформа на селскостопанската политика от десетилетия. Вместо да се запази настоящата й двустълбова структура, планираните промени ще изградят по-широк пакет от национални и регионални планове за партньорство (НРПП) на стойност 865 милиарда евро, които да бъдат разпределени от държавите членки, както сметнат за уместно. Така например парите за селското стопанство ще бъдат заедно с тези за сближаване и миграция, отбрана и устойчивост към климатичните промени.

Комисията твърди, че това ще опрости администрацията, ще намали дублирането и ще даде на държавите членки по-голяма гъвкавост да адаптират разходите според националните нужди. Критиците виждат нещо съвсем различно: разводняването на ОСП като наистина обща политика, по-слабия демократичен контрол и увеличени рискове финансирането за опазване на околната среда и развитието на селските райони да загуби пред по-политически належащи приоритети. Екологични организации също изразяват загриженост, че предложението отслабва зелената архитектура на ОСП. Екологичните условия изчезват, като същевременно не са предвидени специални бюджети за мерки, свързани с биоразнообразието или климата.

Тъй като преговорите се провеждат в много по-неблагоприятен за Зелената сделка политически климат, отколкото последната реформа, очакванията за по-силни екологични гаранции са ниски.

Битката за бюджета

Дискусиите относно многогодишната финансова рамка на стойност 2 трилиона евро се оказват особено трудни.

На срещата на върха на Европейския съвет през юни лидерите не успяха да се обединят около предложението на Комисията, оставяйки нерешени преговорите както за общия бюджет, така и за разпределението на ОСП. Очаква се настоящото ирландското председателство да постигне ревизиран компромис около септември или октомври.

Държавите членки като цяло приеха принципа за пакета от НРПП, но много от тях продължават да не са съгласни за размера на финансирането, което в крайна сметка трябва да бъде заделено за земеделие. Междувременно Европейският парламент вече призова за значително по-голям и по-ясно разграничен бюджет за селското стопанство, създавайки институционален сблъсък много преди началото на тристранните преговори.

А въпросите за финансирането на екологични мерки и бъдещето на развитието на селските райони зависят от това колко пари ще бъдат налични в крайна сметка.

Разделителни линии

Засилени обсъждания има и около дефиницията за „активен земеделски производител“ - дали пенсионираните земеделски производители трябва да продължат да получават директни плащания и как финансирането трябва да бъде по-добре насочено към по-млади земеделски производители и по-малки стопанства.

Разделителни линии се издигат и около бъдещия дизайн на националните планове, баланса между гъвкавост и отчетност и доколко прозрачни ще трябва да бъдат държавите членки при разпределянето на средства. Колкото повече правомощия за преценка получават правителствата, толкова по-големи са опасенията на гражданското общество за последователността, надзора и поддържането на общи стандарти на ЕС, за да се предпази от липса на политическа амбиция, например по отношение на екологичните мерки.

Каруца без кон

Комисията вече работи по един от първите си резултати: специфични за всяка държава препоръки по ОСП, които ще ги насочат как да изготвят своите национални и регионални планове за партньорство. От държавите ще се очаква да вземат предвид тези препоръки при подготовката на националните си планове, а Комисията ще оцени дали са го направили, преди да одобри плановете.

Но дали държавите членки виждат ползи от този процес? Чуват се скептични мнения, тъй като все още не е ясно какви практически инструменти за прилагането на тези препоръки ще бъдат предоставени. Някои също така изразяват загриженост относно начина, по който се подготвят препоръките. Въпреки че държавите членки се консултират по време на целия процес на изготвяне, други заинтересовани страни – включително екологични организации, земеделски групи и гражданското общество – не участват официално. Според източници от Комисията, дори важни отдели на Комисията, включително ГД „Околна среда“ и ГД „Действия по климата“, не са били систематично консултирани.

Какво следва?

Предстоящите месеци ще определят дали предложението на Комисията ще се превърне в скромна реформа или в по-фундаментално пренаписване. Резултатът ще зависи до голяма степен от бюджетните преговори. Докато държавите членки не се споразумеят за размера на бюджета на ЕС и каква част от него ще бъде за за селско стопанство, много от най-политически чувствителните въпроси не могат да бъдат решени.

Сроковете се скъсяват. Последната реформа на ОСП, предложена през 2018 г., беше договорена едва през 2021 г. и влезе в сила през 2023 г. след двугодишен преходен период. Комисията иска да избегне ново забавяне, но тъй като преговорите за разходите за отбрана, разширяването и по-широкия бюджет на ЕС се конкурират за внимание, малцина в Брюксел очакват лесен процес.

До края на годината както Парламентът, така и Съветът би трябвало да имат по-ясни преговорни позиции, което ще подготви почвата за това какво ще се случи с планираната реформа за селскостопанския сектор.