Какви са бариерите и лостовете пред агроекологичния преход? Обобщение на онлайн презентация

Устойчивото земеделие вече не е само идея или право на избор, то е абсолютна необходимост. Природосъобразното производство на храни допринася за смекчаване на климатичните промени, съхраняването на биоразнообразието, оцеляването на малките фермите и благоденствието на фермерите. Важно е да намерим начин не само да обработваме земята, а да работим с нея така, че да запазим плодородието на почвите и добрите реколти.

Начинът за това е прилагането на агроекологични практики, повечето от които са познати от десетилетия, но биват пренебрегвани заради повсеместното използване на торове, пестициди и други химикали. Основната цел на проекта „Агроекология – Трансект“ е да покаже на фермерите и индустрията възможностите и потенциала на агроекологията.

В резултат от проекта ще бъде създадена широка мрежа от агроекологични инициативи, които ще продължат да съществуват самостоятелно, извън рамките на проекта – към момента вече има около 80. За да се постигне това, бяха създадени 11 иновационни центъра в участващите в проекта страни, включително и в България.

Какво е агроекология? Това са решения към устойчиви хранителни системи, които мога да бъдат лесно адаптирани за местните условия. Вижте 13-те принципа на агроекологията, които обобщават как е възможно да се случи този преход в действителност. Тези принципи са определени от експерти на високо ниво от Организацията за прехрана и земеделие към ООН.

Какви са основните бариери пред агроекологичния преход?

Липса на знания за прилагане на агроекологичните практики – например за директното засяване на семена.
Липса на консистентност в нормативните документи на европейско, национално и местно ниво по отношение на агроекологията. Недостатъчна подкрепа и насърчаване на потреблението на агроекологични продукти. Недостиг на финансиране на фермерите, които прилагат такива практики, а то е ключово за началната фаза на преход от конвенционално към агороекологично земеделие.
Ограниченa икономическа рентабилност за фермерите, прилагащи агроекологични практики. Това се дължи и на ниското ниво на търсене на агроекологични продукти, тъй като масово потребителите не знаят или не разбират техните ползи.
Липса на осъзнатост за сериозността и нуждата от спешни мерки за справянето с климатичните промени. Тук попадат както потребители, така и самите фермери, които не припознават нуждата за устойчиво земеделие.
Липса на адаптирани машини и инфраструктура.

За да се преодолеят тези бариери са нужни индивидуални решения, които да се изграждат за всеки конкретен проект или инициатива. Ето защо иновационните центрове в рамките на проекта имат за цел да осигурят практически съвети от експерти и обмяна на опит посредством комуникационна мрежа.

За да научите с какви бариери са се сблъскали част от агороекологичните инициативи в Испания, Словения, Нидерландия и какви решения са приложили за постигането на успех, гледайте записа на онлайн презентацията (след 45 мин).