Ако органичното и агроекологично земеделие са отговорът, защо промяната не се случва по-бързо? (обобщение от уебинар)
На 23.04 се проведе онлайн семинар с участието на експерти, фермери и научни работници по пан-европейските проект “Agroecology Transect” и “Visionary”. Представени бяха изследване сред 2500 животновъдни ферми в Швейцария, както и проучване на органични ферми в Шотландия, Испания, Дания и Германия. Текстът предлага обобщение на основните теми, обсъдени по време на събитието. Пълният запис може да гледате тук.
Андрея Арбенц, агроном и докторант към Университета в Бон, Германия, ни разказа за изследване сред 2000 пасищни животновъди в планинските региони на Швейцария, което дава цялостна оценка на намерението им да възприемат агроекологични практики. Темата е важна, тъй като в Европа все още няма изчерпателни доказателства за движещите сили към агроекологична адаптация.
Изследването се фокусира върху 4 от принципите на агроекологията, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие.
- Разнообразие от видове, гени и екологични взаимодействия в земеделските системи. Например, в контекста на швейцарските животновъди това се изразява с отглеждане на различни животински видове в рамките на стопанството; използване на обширни пасища, които съдържат разнообразни треви; но също така и диверсифициране на доходите на фермата чрез въвеждане на допълнителни дейности като фермерски магазини, екотуризъм, консултантски услуги и др.
- Синергия – благоприятни взаимодействия между елементи като почва, дървета, добитък, вода. Целта е да се оптимизират използваните ресурси, да се намалят разходите, но също така и да се подобрят хранителните системи от гледна точка на устойчивост и стабилност. При изследваните животновъди това се отнася най-вече до включване на дървета и живи плетове от пасища, което увеличава разнообразието и осигурява подслон за животните. Също така намаляване на концентрираните фуражи за сметка на тревни ресурси или алпийски пасища.
- Ефективност - разумното използване на ресурсите чрез управление на разнообразието и синергиите. Например, намаляване на зависимостта от външни ресурси и оптимално използване на наличното във фермата. Или поддържане на здравето на животните чрез правилно хранене и чиста околна среда.
- Рециклиране – повторното използване на хранителни вещества, вода и биомаса в стопанствата. Това укрепва дългосрочната устойчивост на стопанството. При швейцарските пасищни системи това включва използване на странични продукти и остатъци за обогатяване на почвите; инсталиране на слънчеви панели и термопомпи или събиране на дъждовна вода и използването ѝ във фермата.
Най-голямо намерение за приемане е наблюдавано при практиките за рециклиране - 34%, следвани от синергиите – 24%, разнообразието – 21% и ефективността – 8%. Тези резултати се обясняват от наличието на няколко основни фактора:
- Възраст на фермерите – по-възрастните трудно се адаптират към промени и са готови да ги инициират.
- Размера на стопанството и дали фермерите вече познават концепцията.
- Метеорологични условия – дали са налични климатични промени, температури, валежи.
- Поведенчески характеристики - толерантност към риск, екологични и морални съображение.
По отношение на политики, които биха могли да насърчат прехода към агроекология, експертите, работещи по изследването, са установили, че универсалния подход не е ефективен. От съществено значение е изготвянето на целенасочени стратегии, които са съобразени със специфичните поведенчески фактори.
Второто изследване представлява опит за разбиране на двигателите и бариерите в хранително-вкусовите системи към преход към биологично земеделие. То бе представено от д-р Шади Хашеми, учен към Университета на Абърдийн, специализиращ в преходи към устойчивост, с фокус върху производство, вериги за доставки и потребление. През 2023 г. се наблюдава продължаващ растеж в биологичното земеделие. Според данни от тогава около 11% от земеделската земя в ЕС е била биологична, като Австрия е лидер в сектора с почти половината от обработваемата си земя. В Дания и Германия е около 12%, Испания – 11%. Шотландия значително изостава с едва 2.2%, като там се наблюдава спад вместо инерция.
Основно откритие за четирите държави, фокус на проучването – Германия, Дания, Шотландия и Испания, е че управлението на пазара за храни и веригите на доставки оказва голям натиск над биологичните земеделци, като ги поставя в неизгодна позиция. Заради липсата на търговци на едро на биопродукти, те не успяват да постигнат ценовите премии, на които са се надявали, когато са преминали към този вид земеделие. Това особено важи за малките производители, които често изпадат от пазара. Оформя се порочен кръг, който не позволява на фермерите да постигнат икономическа стабилност и да поддържат своя екологичен подход. Например, в Дания производството на храни е ориентирано предимно за износ, а износа на биохрани се е утроил през последните 10 години. В същото време датчаните разчитат масово на внос на плодове и зеленчуци, и на млечни продукти. Това води до нелоялна конкуренция на пазара и нарастваща нестабилност на цените, което всъщност не помага на местните производители.
Друг пример – в Шотландия основният проблем в липсата на местна инфраструктура за веригата на доставки. При животновъдите това е лисата на достатъчно кланици. Наличните предпочитат да работят с доставчици с големи обеми, за да могат да реализират голяма печалба. Така биоживотновъдите нямат достъп до тях – те биват блокирани и принудени да пращат животните в други части на Великобритания. А това увеличава разходите и следователно цената на месото.
В обобщение, лисата на ефективно местно управление и отсъствието на достъпна местна инфраструктура натоварва и компрометира рентабилността на биологичните земеделски производители. Това би повлияло на тяхното доверие и би довело до колебания и риск от изоставяне на тези практики.
По време на изследването са предложени някои решения от заинтересованите страни. В Шотландия, например, някои фермери са се фокусирали върху директни продажби, за да диверсифицират доходите си. Положителната страна на тази практика е директния контакт между производители и потребители и по-ефективно популяризиране на ценностите на биологичното земеделие. Въпреки това, потреблението е много труден сегмент за проникване в дългосрочен план - хората имат ежедневната рутина и навици и това се отразява на ангажимента им да купуват от канали за директна продажба. За да могат да привлекат лоялни потребители, производителите трябва да научат различни умения, като бизнес и маркетинг. Това се отразява негативно на тяхното благосъстояние – от една страна, те трябва да инвестират пари, време и човешки ресурси в умения, които са коренно различни от селското стопанство. По-големите ферми пък не могат да разчитат изцяло на директните продажби, защото съществува риск да не могат да реализират производството си и така да загубят поминъка си. А проблема с кланиците остава междувременно.