Статия на СТЕП за ARC 2020: Стратегически планове на ОСП: Подпомагане на земеделието с висока природна стойност в България

България е една от държавите-членки с най-голяма загуба на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС) в ЕС, според SWOT анализа, придружаващ Стратегическия план на ОСП. До 2019 г. земеделските земи с висока природна стойност на териотрията на страната са намалели с почти 40% спрямо 2007 г., според данни на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Най-значителната загуба се наблюдава при постоянните пасища - от 950 000ха през 2007 г. до едва 440 000ха през 2019 г. Това е голям проблем за ценните местообитания на растителни и животински видове, както и на открити и/или мозаечни ландшафти и произтичащите от тях екосистеми. Другият сериозен спад е при смесеното земеползване (мозаечен ландшафт), което е намаляло от 280 000ха до170 000ха. В същото време голяма част от земеделските земи с ВПС от 2007г., които все още отговарят на условията за подпомагане през 2019г., са претърпели трансформация на земеползването и сега близо 66% от тях са регистрирани като обработваема земя.

СТЕП не е член на официалната тематична работна група за изготвяне на Стратегическия план за ОСП 2021-2027 в България. Въпреки това ние си сътрудничим с представители на екологични неправителствени организации, за да координираме и представим нашите позиции, предложения и коментари относно Стратегическия план на ОСП. След близо една година на обществени консултации по темата, можем да отбележим следните значителни пропуски: предложените интервенции в областта на агроекологията и климата, представени в проекта за Стратегически план на ОСП за България, не включват конкретни дейности за подпомагане на земеделските земи с ВПС. SWOT анализът не се задълбочава върху причините за загубата на земеделска земя с ВПС, засегнатите видовете земи или ефектите от досегашните интервенции на ОСП. Също така липсва връзка между SWOT анализа, оценката на потребностите, предложените интервенции и принципа за  по-високи цели от досегашните  и  „липса на отстъпление“. Това важи най-силно за опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи, например за подпомагане на земеделските земи с висока природна стойност и ландшафтните характеристики на земеделските земи.

Открихме и тревожна тенденция: процесът на изготвяне на ОСП 2021-2027 е отворен за коментари, но липсва прозрачност за последващите действия и окончателните решения относно предложенията – кой и кога ги прави, с каква обосновка и т.н.

Според нас това е стъпка назад, тъй като новият Стратегически план към момента не включва агроекологичните схеми за подпомагане на земеделието с ВПС, които се прилагаха през двата предходни програмни периода (2007-2013 и 2014-2020). След задълбочен анализ по темата представяме пет конкретни препоръки за повишаване на амбицията в подпомагането на земеделието с висока природна стойност в България. Статията е публикувана на официалния уебсайт на  Конвенцията за земеделие и развитие на селските райони : ARC 2020.

Пълният текст на статията на английски език е публикуван на:

https://www.arc2020.eu/support-to-high-nature-value-farming-in-bulgaria/