Трети Европейски форум по Агроекология - Барселона, ноември 2021г.

В средата на месец ноември в Барселона, световната столица на устойчивата храна за 2021-ва година, се проведе Третия европейски форум по агроекология. Граждани, местни организации, учени, фермери и политици от цяла Европа взеха участие в събитието. Там те поискаха силна и незабавна трансформация на начина, по който се храним, работим и живеем, и показаха, че промяната е възможна и вече се случва в много европейски територии и общности, които са възприели агроекологичен подход.

Агроекологичният подход е необходим за възобновяване на нашите хранителни системи, за да се спре отрицателното въздействие върху климата и загубата на биологично разнообразие. Поетапно премахване на съществуващото земеделие, базирано на изкопаеми горива, за трансформиране на нашите хранителни, транспортни и енергийни системи и за защита на целия живот на планетата, граждани, фермери, учени и млади хора, призоваващи за право на достойно бъдеще.

Агроекологията може да се разбира като наука, като набор от земеделски практики и като социално или политическо движение. В Организацията на ООН за прехрана и земеделие дават следното описание: „агроекологията се основава на прилагането на екологични концепции и принципи за оптимизиране на взаимодействията между растения, животни, хора и околната среда, като се вземат предвид социалните аспекти, които трябва да бъдат насочени към устойчива и справедлива хранителна система“.

С CОVID-19 ставаме свидетели на това, което се случва с човечеството, когато липсата на уважение към природата минава границата. Връзката между здрави хора, здрави общества и здрава планета поставя устойчивите системи в основата на стратегията „От фермата до трапезата“. Това е практически план как да направим нашите хранителни системи устойчиви с единадесет действия:

1. Инвестиране на публични пари в обществени блага (т.е. улавяне на въглерод в почвите, възстановяване на биоразнообразието) и екосистемни услуги (например опрашване) чрез преориентиране на основната част от субсидиите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

2. Прекратяване на плащанията по ОСП за хектар и възприемане на подкрепа за спиране на изчезването на земеделските производители. Разработване на подход за ОСП, насочен към генериране на повече заетост в селскостопанския сектор, като същевременно се намали зависимостта му от изкопаеми горива. Субсидиите следва да се плащат за допълнителни усилия, а не за задължителни мерки, които вече са обгърнати от условности и екологизиране в стълб I на ОСП.

3. Преходът към здрави системи трябва да се извърши, като се даде глас на тези, които никога не биват чути. Необходими са механизми за управление отдолу нагоре за европейските хранителни системи, включително земеделски производители, работници в храните, граждани и социални движения като основни агенти. Преходът означава преминаване от производство на храни към продоволствена сигурност и суверенитет чрез управление на участието.

4. Намаляване на подкрепата за редукционистки[1] селскостопански изследвания и увеличаване на инвестициите в публични изследвания в областта на агроекологията и биологичното земеделие, създаване на Agroecological Living Labs[2]. Преходът към агроекологични системи се нуждае от учене през целия живот, трансдисциплинарен подход и подход от множество заинтересовани страни във формалното и неформалното образование и научните изследвания. Учебните програми по селскостопански науки трябва да се трансформират в агроекологични.

5. Преосмисляне на връзката между градските и селските общности и територии, тъй като градският и селският живот са взаимозависими. Трябва да създадем съюз, базиран на къси вериги за доставки с околните територии, както е посочено в „Миланския пакт за градска хранителна политика“ (подписан от 199 града).

6. Последователното планиране и допълнителното публично финансиране трябва да бъдат насочени към разработване на договорености за управление, които насърчават здравословното и устойчиво хранене за всички в градските и селските райони. Планът трябва да засили връзката между политиките за храна и грижи, разполагайки с инфраструктурата на общността и увеличавайки подкрепата на учените. Публичното финансиране трябва да бъде насочено и към екотеритории, включително биорайони и земеделски паркове.

7. Цифровите технологии могат да играят допълваща роля в агроекологичния преход само ако се възприеме участието на крайните потребители, отворената технология и процесът на споделяне на иновации, за да се гарантира технологичен суверенитет.

8. Цените не лъжат, но крият реалната стойност. Цената на храната трябва също така да отразява реалните разходи за социален и човешки капитал (отчет на истинските разходи). Необходима е активна защита и насърчаване на правата и справедливите плащания на работниците и механизмите за колективно представителство. От съществено значение е да се създадат приобщаващи и с участието на много заинтересовани страни механизми, така че агроекологичните храни и свързаните с тях екосистемни услуги да станат достъпни за всички, без да са част от културна или икономическа привилегия, нито да произтичат от стигматизирани форми на публична или частна помощ.

9. Разработване на политика на ЕС, както и местни/регионални програми за улесняване на достъпа до земя на всички и специално на младежта чрез поземлени банки, например преразпределение на земята в общността. Това ще създаде нови възможности за работа и развитие на селските райони и ще насърчи безопасни и достойни условия на труд и заплати в съответствие с правата на работниците и националното законодателство.

10. Настояваме за преход към агроекологична хранителна система като основен елемент от европейската стратегия за действия в областта на климата и биоразнообразието, включително амбициозни планове за действие в подкрепа на семейните фермери като ключови участници в производството на качествени храни и укрепване на късите вериги на стойност чрез включване на реалните разходи за производство, зачитащо природата при всички храни, които се преработват и консумират.

11. Предоставяне на публично финансиране в програми за развъждане, насочени към разработване на устойчиви сортове и породи, чрез използване на разнообразието и генотипа и чрез взаимодействие с околната среда. Това би позволило напълно да се използва потенциалът на системите с ниски вложения и маргиналните земеделски площи.

Тези действия не трябва да се ограничават до ЕС, а да се вземат предвид откритостта, солидарността и сътрудничеството с други области на планетата. Призоваваме политиците да приложат агроекологичната трансформация и дори да надхвърлят стратегиите на Европейската зелена сделка, „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологично разнообразие 2030 със смелост и прозрачност, започвайки от тези единадесет действия.

Текстът е адаптиран от публикация, която можете да прочетете на линка: https://www.agroecology-europe.org/the-agroecology-europe-barcelona-letter/

Пояснения:

Живите лаборатории се определят от Европейската мрежа на живи лаборатории като „ориентирани към потребителя, отворени иновационни екосистеми, базирани на систематичен подход за съвместно създаване на потребителите, интегриращи процеси на изследване и иновации в общности и среда от реалния живот“.

Изследователските инфраструктури са съоръжения, ресурси и услуги, които се използват от изследователските общности за провеждане на изследвания и насърчаване на иновациите в техните области. Тук ще разгледаме изследователските инфраструктури, за които може да се счита, че подкрепят агроекологичните иновации.


[1] Редукционизмът е подход, който се използва в много дисциплини, включително психологията. Той  е съсредоточен върху вярата, че можем най-добре да обясним нещо, като го разделим на отделни части.