Предпазване от наводнения – да започнем от почвите
Tекстът е адаптиран от статия на ARC 2020. Кликнете тук, за да прочетете пълния текст на английски.
Интензивността на силните валежи през лятото и зимата се е увеличила значително в Северна и Североизточна Европа от 60-те години на миналия век. Всяка година около 250 000 души в ЕС са засегнати от наводнения, а близо 970 милиона тона плодородна почва бива изгубена в резултат на водна ерозия. В резултат от климатичните промени, обилните дъждове вероятно ще стават все по-често срещано явление.
Голямо количество средства се инвестират в изграждането на язовири, задържащи водата съоръжения или в техническо сложно регулиране на потока, каквото се наблюдава често при лозята. Такива мерки действително помагат, но не разрешават основния проблем – причините за наводненията. Нито пък са средство за борба с ерозията.
Уплътняването на почвата е често пренебрегван фактор, който също е виновник за тежки наводнения. Почвите страдат от увеличаващо се уплътняване в много райони на Европа, където земеделието е интензивно или индустриализирано. Поради това способността им за задържане на вода намалява. Три важни почвени функции са нарушени в същото време: 1) способността им за абсорбиране на дъждовна вода; 2) капацитета за съхранение на вода, който е изключително важен за реколтата в сухите периоди; 3) капацитета за пречистване и презареждане на подземните води.
През 2012 г. доклад на европейския изследователски проект SOILSERVICE установи, че интензивното земеделие води до загуба на биоразнообразие в почвите. Причините за това са честите сеитбообороти, торене и употреба на пестициди, както и липсата на органична материя – всички те водят до загуба на хумус и до уплътняване на земята. Например, прекомерното използване на минерални торове не осигурява достатъчно храна за микроорганизмите. Нещо повече, в повечето случаи торовете водят до тяхното изчезване. С намаляването на биоразнообразието в почвите, всички механизми за изграждане на структура също отпадат. Почвата се превръща в средство за закрепване на изкуствено подхранвани високопроизводителни растения. За жалост в последните години има недостиг на нови данни за развитието на процеса с уплътняването.
Като част от прилагането на Директивата на ЕС за управление на риска от наводнения, до 2015 г. трябваше да бъдат създадени планове за управление на риска от наводнения. Директивата още предлага фермерите в районите, застрашени от наводнения, да изпълняват изискванията за управление за в бъдеще. Но това вместо да доведе до поддържане на по-добра структура в земеделските почви, те бяха превърнати от обработваема земя в пасища.
Въпреки регламентът за „условност“ в стратегическите планове, Общата селскостопанска политика предвижда, че получаването на директни плащания е свързано с „поддържането на добро земеделско и екологично състояние на земеделската земя“. Не само, че поддържането на такова състояние трудно се контролира в страните-членки, но и условията са изключително неясни по отношение на аспектите на опазването на почвата. Разнообразните агрономически възможности за изграждане на структура на почвата все още не са обсъждани като решение във всички подходящи стратегии за предотвратяване на наводнения. Например, натрупването на хумус – както в обработваемото земеделие, така и под пасищата, с цел избягване на наводнения, би било много важна мярка, която трябва да бъде компенсирана.