По-справедлива ОСП? За сега предимно на думи

Текстът е адаптация от статия на платформата ARC 2020: https://www.arc2020.eu/a-fairer-cap-really/

Накратко

Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2022 г. започна с обещание за по-справедлива ОСП към малките и средните земеделски производители. Сега, когато националните стратегически планове (НСП) са одобрени и в подготовка за изпълнение, следва да погледнем голямата картина и да се запитаме дали ОСП ще постигне тази своя цел и дали тази справедливост ще бъде приоритет за бъдещето на селскостопанската политика?

Четейки официалните становища на Генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI), човек би си помислил, че проблемите на малките и средните производители са решени, но при по-дълбоко вглеждане в материята и конкретно в текстовете на НСП изплуват важни въпросителни. Анализ на ARC2020 върху стратегиите на Франция, Ирландия и Германия очертава два взаимосвързани проблема, които трябва да бъдат адресирани на политическо ниво. Въпреки че справедливостта в ОСП може да се разглежда от множество гледни точки и засяга много правила, този анализ се отнася конкретно до разпределението на директните плащания между бенефициентите.

От една страна стратегическите планове за ОСП 2023-2027 не разглеждат последователно и систематично всички елементи на несправедливост към малките и средни стопани. Като цяло са направили малки корекции, които няма как да доведат до търсената значима промяна на предишните споразумения за директни плащания. Прах в очите. От друга страна, становищата и кореспонденциите на Генералната дирекция, колкото и полезни да са в обобщаването на желанията на страните-членки, не успяват да отчетат компромисите, вратичките и нюансите в решенията на отделните страни на фона на техните базови ситуации и нужди. Много думи без дълбочина.

Да, наистина, Франция, Ирландия и Германия въвеждат някои позитивни елементи в своите СП, но в много отношения остават статични – правят впечатления множеството вратички, с които могат да се смекчат времето и мащаба на одобрените промени. Или да се направят минимални допустими стъпки в сравнение с обществените очаквания и обявените ангажименти за по справедлива ОСП.

Тази смесена ситуация може да се види и в други страни. Например в Италия – в доклада се отбелязва, че са въведени няколко подобрения (определяне на максимални единични суми, критерии за допустимост за насочване на преразпределителни плащания), но някои от тях все още са много слаби (напр. максимална единична сума, определена на 2 000 EUR/ха все още е много висок праг в сравнение със средния). Страната обаче премахва тавана за големи бенефициенти над 500 000 EUR/годишно с цел „опростяване на ОСП“. Това е пример за стъпка назад в сравнение с предишната ОСП, но не се отбелязва в нито една медия или изявления на Комисията. Решението на Италия да избягва ограничаването на големите бенефициенти в името на защитата на „трудоемките“ големи компании е аргумент, повтарян и от други държави-членки без съществени доказателства нито в плановете, нито в техните предварителни оценки.

Разрешаването на проблемите със справедливостта на ОСП остава изключително важна задача, особено в контекста на продължаващия дебат за продоволствената сигурност. Анализът на ARC2020 предупреждава, че все още сме далеч от такава селскостопанска политика – изискват се спешни корекции или задълбочено преосмисляне отвъд основното парично подпомагане. В противен случай индустриалното земеделие и големите играчи в хранително-вкусовия сектор ще стават все по-облагодетелствани, а малките и средните земеделски производители ще страдат и ще продължат да изчезват.

Вижте целия доклад на английски тук

И още няколко думи

Въпреки че НСП бяха одобрени съвсем наскоро, а стратегията за ОСП след 2027 г. изглежда далеч, дебатът за бъдещето на селскостопанската политика е изключително оживен. Докладът на ARC2020 обяснява защо е важно този дебат и конкретно въпросите за справедливостта на ОСП да бъдат поставени на масите сега, в ранните етапи на изграждането на нов цикъл на селскостопанската политика.

Според доклада на ARC2020 този дебат ще гравитира около следните проблеми:

Нови форми на неолиберални интервенции, отслабващи обществените правила, включително пазарна подкрепа с лоши социално-екологични последствия.
По-нататъшна дерегулация на държавните помощи.
По-високи публични бюджети за частни схеми в земеделско застраховане.
Агрохимически изключения от установените закони.
Публични пари за големи корпорации, маскирани като организации на производители.