ОСП е в опасност! Анализ от ARC2020 на изпълнението и прилагане на европейската селскостопанска политика през 2024 г.

В края на 2024 г. информационната платформа ARC2020 публикува доклад, анализиращ заплахите пред настоящата Обща селскостопанска политика, както и възможностите за насочване на текущото и бъдещо прилагане към по-интегрирана и последователна агро-хранителна политика, в подкрепа на селските райони. Настоящият текст предлага кратък синтез на основни изводи от доклада.

Напоследък всяка година изглежда като извънредна ситуация за земеделието и храните. 2024 г. не е по-различна в този смисъл - засилени протести на фермери се проведоха в цяла Европа и нова, непланирана регулация на ОСП беше прокарана набързо през европейските институции, смекчаваща амбициите за по-устойчива и зелена политика.

Протестите бяха многостранни – от големи производители, чийто страхове бяха подкладени от популистката реторика на национално ниво, така и малки и средни производители, страхуващи се за своето оцеляване. Но няма как да бъде другояче, имайки се предвид, че сектора се определя от модела „стани голям или не се занимавай“. 5,3 млн. малки ферми бяха затворени между 2005 – 2020 г., докато мега стопанствата се разраснаха. Всъщност това не е модел на растеж на селскостопанските предприятия, а бизнес окрупняване и частично прехвърляне на собственост към корпорации и банки.

През февруари 2024 г. ARC2020 писаха, че се предприемат стъпки назад по мерките за околната среда. Трябваше да бъдат преразгледани две стандарта за устойчиво земеделие от т.нар. GAEC – за постоянни пасища и за почвена покривка. Това, ръководено от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, беше направено, за да се успокоят протестиращите фермери. Възползвали се от ситуацията, държавите-членки добавиха допълнителното преразглеждане на стандартите за опазването на влажните зони и торфища, относно сетбооборота и относно угарите. До март беше ясно, че обещанията и плановете за Зелена ОСП бяха на дъното.

В края на март беше публикувано официалното предложение за изменения, без да се даде възможност да бъдат изслушани становища на организации, работещи за опазване на околната среда. Коалицията за органично земеделие IFOAM определи тези действия като „опростяване без визия“ и видя отстъпване на Комисията пред натиска на страните-членки и индустриалните производители за изход от заявените амбиции за екосъобразен преход в селското стопанство.  

През април Парламентът даде пълната си благословия за ускореното предложение, като прескочи собствените си процедури и премина направо към гласуване в пълна зала. Докато белгийското председателство галопираше напред, Парламентът и Комисията действаха в пълен синхрон, за да закрепят промените.

Едва през септември Омбудсманът официално започна разследването за поведението на Комисията за бързи промени в програмата на ЕС за субсидиране на селското стопанство, довели до премахването на екологичните изисквания. През същия месец Европейската сметна палата установи, че стратегическите планове за ОСП 2023-2027 не отговарят на амбициите на ЕС по отношение на климата и околната среда. Изхождайки от стратегическите планове на Полша, Франция, Испания и Ирландия, институцията установи, че Комисията „не използва измерими критерии за оценка на зелените амбиции“.

Разбира се, има и позитивни примери, както пише в резюмето си Оливър Муур от ARC2020: “Само една държава-членка (България) прилага пълното плащане за малки фермери; само един регион (Валония в Белгия) прилага значително иновативно плащане за дребномащабно биологично градинарство; само Ирландия прилага доплащане за жените в селскостопанския бизнес“.

Широката картина

Ханс Ветзелс и Ханес Лоренцен от ARC2020 заключват, че потенциалното присъединяване на Украйна към ЕС поставя предизвикателства пред Общата селскостопанска политика (ОСП), изискващи реформи за справяне с несъответствията между огромния селскостопански сектор на Украйна и структурите на ЕС за субсидиране на площ. Доминирането на големи конгломерати заедно с малки и средни ферми, които са от решаващо значение за продоволствената сигурност, подчертава необходимостта от справедлива, екологична и социално фокусирана подкрепа. Реформата на ОСП трябва да балансира предотвратяването на окрупняване, да подкрепя малкките фермери и прехода на селското стопанство към екологичните нужди, които да отговарят и на пазарните на фона на геополитически натиск.

През 2024 г. европейското земеделие беше изправено пред сътресения, тъй като протестите разкриха напрежението върху фермерите, които балансират между опазване на околната среда, икономическия натиск, въздействието на екстремните климатични условия и войната в Украйна. ЕС ускори противоречивите реформи на ОСП, отмени екологичните мерки и даде приоритет на дерегулацията, като предизвика остри критики от НПО сектора и малки фермерски групи, които предупредиха за ускорена индустриализация и екологични вреди. Реформите, прибързани без подходящи процеси или оценки, бяха пропуснат шанс за справедливи, устойчиви политики.

Потенциалното присъединяване на Украйна към ЕС просто засилва неотложността на реформите, разкривайки различията между дребните фермери и доминиращите конгломерати.

Стратегическият диалог и други подходи показват колко необходима е замяната на плащанията на база хектари. Вместо това плащанията следва да бъдат по-добре обвързани с устойчивостта на околната среда и социалната справедливост, за да подкрепят малките и средните земеделски производители, които са от съществено значение за продоволствената сигурност и екологичния баланс. Потенциалното присъединяване на Украйна засилва необходимостта от смели действия за предотвратяване на по-нататъшна консолидация и екологични вреди. Това е шанс да предефинираме ОСП като двигател на справедливост и устойчивост.