Нови хранително-вкусови системи в ЕС и защо те са важни?

През септември 2023 г. Европейската комисията ще предложи закон за устойчиви хранително-вкусови системи като част от стратегията „От фермата до трапезата“. Те са началото на нещо ново, но изключително важно, което следва да подобри цялата верига на производство, дистрибуция и консумация на храни сред европейските граждани. Рамковият закон би могъл да обедини всички заинтересовани страни в хранително-вкусовата система под един чадър и да помогне да се гарантира, че публичните органи изпълняват своите задължения, а големите предприятия за селскостопанска и морска храна носят отговорност за действията си.

Какво представляват хранително-вкусовите системи?

Хранително-вкусовите системи обхващат всички дейности, свързани с производството, разпространението и потреблението на храна. Да вземем за пример един обикновен морков: за да попадне в чинията ви, той преминава през дълъг процес, започващ със засаждането му. След прибиране на реколтата, морковите се транспортират до различни пазари и в крайна сметка се продават на ресторанти, магазини и крайни клиенти. Тези взаимодействия с храната са обособени от политически процеси често обслужващи интересите на големите бизнеси, а не на хората.

За съжаление доминиращият промишлен модел на земеделие включва практики като пръскане със синтетични пестициди, които вредят на природата и здравето на хората. Докато компаниите за производство на пестициди трупат огромни печалби, малките земеделски производители получават все по-малък дял от продукцията си.

Какъв е проблемът?

Настоящите хранително-вкусови системи се управляват от големите индустриални играчи и лобита от агрохимичния бизнес. Индустриалното земеделие зависи от интензивната употреба на синтетични пестициди, химически торове и монокултури, които застрашават биоразнообразието и изтласкват дребните производители от пазара. В допълнение, промишленото земеделие концентрира печалбите в ръцете на няколко транснационални корпорации, обричайки местните земеделски общности на зле платен труд.

Да разчитаме на такива системи означава да унищожим плодородните си почви, да замърсим водите, дивата природа. Това застрашава и нашето собствено здраве. Настоящите хранително-вкусови системи дават приоритет на печалбата пред социалните и екологични проблеми. Например, маркетингови стратегии, като сделки за покупка 2 за 1 и оферти за ограничено време, насърчават прекомерните покупки и изхвърляне на храни.

Храната - какво ни струва тя?

Всеки пети човек в Европа не може да си позволи редовно храната, необходима за задоволяване на основните нужди. Индустриално произведените храни често са най-достъпни, но хранителната им стойност е ниска. В резултат на това все повече хора се хранят нездравословно, а това води до рискове за здравето като затлъстяване, диабет и сърдечни заболявания.

Европейските хранителни политики като Общата селскостопанска политика отделят субсидии за широкомащабно промишлено земеделие, което доставя евтини животински протеини за сметка на общественото здраве, хуманното отношение към животните и климата. Вместо това субсидиите трябва да подкрепят агроекологичните производители и устойчивите храни.

Въпреки факта, че фермерите и работниците на полето произвеждат достатъчно количество храна, за да изхранят населението на планетата, гладът и недохранването се увеличават. Това е така, защото настоящата система благоприятства свръхпроизводството, но не успява да постигне справедливо разпределение на храната. В момента цените на храните се увеличават, но не и доходите на фермерите, тоест нито производителите, нито потребителите живеят в справедлива система.

Да развенчаем митовете

Мултинационалните компании ни казват, че само моделът на промишлено земеделие може да изхрани света. Агроиндустриалните лобита прикриват разрушителното въздействие на промишленото земеделие и причината за това е проста – правят го, за да продължат токсичния си бизнес и трупането на свръхпечалби.

Мит: Фермерите няма да могат да изхранят света без пестициди

Факт: Пестицидите замърсяват почвите, застрашават биоразнообразието и са отговорни за остри отравяния при земеделски работници. Учените предупреждават, че всяка интензификация на употребата на пестициди ще изложи на риск нашите бъдещи хранителни доставки. Тъй като климатичната криза увеличава честотата на екстремните метеорологични явления, имаме нужда от устойчиви и адаптирани земеделски системи.

Кой е по-добрият начин?

Трябва да развием холистичното разбиране за връзките между храна, земеделие и хора: агроекология. Агроекологията е земеделска система, основана на екологични, социални и политически принципи за изхранване на общности, като същевременно зачита околната среда. Тя е и социално движение на хора, борещи се за суверенитет на храните, поминъка на малките производители на храни, местните знания и правото на питателна храна за всички. Преминаването към агроекология в цяла Европа ще намали емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор с 40%, ще увеличи биоразнообразието и ще защити природните ресурси.

Един от начините за насърчаване на агроекологичните принципи е чрез обществените поръчки за храни - в училища, болници, хранителни банки или в случаи на спешна хранителна помощ. Достъпът до здравословни диети може да се увеличи, ако практиките за снабдяване приоритизират местни, сезонни, растителни храни. Имаме нужда от такива подходи, за да се справим с взаимосвързаните проблеми в нашата хранителна система. Правителствата и публичните органи могат да определят справедливи цени на храните, да позволяват директни продажби и да използват стратегии като точно планиране на търсенето. Следователно обществените поръчки биха могли да помогнат на местните фермери да осигурят доходите си и същевременно да намалят хранителните отпадъци.

Източник: www.goodfoodgoodfarming.eu