Как се е променила зелената архитектура на ОСП в Европа?

Текстът е съкратена версия от статия, публикувана в информационния сайт ARC2020. Тя отразява промените в Общата селскостопанска политика (ОСП), по-специално на два от  от стандартите за поддържане на земеделските земи в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) – торфищата и влажните зони (ДЗЕС 2) и характеристики на ландшафта за опазване на природата (ДЗЕС 8). Статията е съвместен труд и включва наблюдения от цяла Европа – Полша, Ирландия, Чехия, България, Франция, Италия и Испания.

Последният програмен период на ОСП трябваше да бъде най-зеленият досега, с редица икономически, социални и екологични цели, включително фокус върху изменението на климата, грижата за околната среда и ландшафта. Бяха въведени редица задължителни правила, които да гарантират по-устойчив преход – т.нар. „добри земеделски и екологични условия“ (ДЗЕС). Но след мащабни протести на фермери в целия ЕС, през март 2024 г. Европейската комисия предложи регламент за изменение на ОСП. Една от основните промени беше изменението на стандартите за ДЗЕС – от задължителни те станаха доброволни. Друга включва отпадането на изискването за отделяне на най-малко 4% от обработваемата земя на ниво стопанство за непроизводителни площи или елементи на ландшафта, включително земя, оставена под угар. Идеята е тези промени да важат една година, но могат да бъдат удължени.

Регламентът за изменения на ОСП беше предложен и приет бързо и без нужните обсъждания. Не беше проведено официално обществено допитване или нещо подобно на оценка на въздействието. Именно поради това омбудсманът на ЕС започна официално разследване за това извънредно поведение на Комисията.

Какво е въздействието на тези промени досега?

Национални коалиции от няколко държави-членки дадоха своята оценка на промените в ДЗЕС, конкретно за две от най-важните – ДЗЕС 2 и ДЗЕС 8.

ДЗЕС 2: Опазване на влажни зони и торфища

Има за цел да защити богатите на въглерод почви (понякога наричани органични). Това е важно, защото големи количества въглерод се съхраняват в торфища и влажни зони, а определени селскостопански практики като оранта могат да имат отрицателно въздействие върху тях, конкретно по отношение на съхранението на въглерод. В доклад на Европейската сметна палата за ОСП и климата от 2021 г. се посочва, че 20% от селскостопанските емисии на ЕС-27 идват от 2% от дренираните органични почви.

В новите изменения прилагането на  това изискване е отложено, което говори за липса на политическа воля за справянето с този проблем. Полша и Ирландия притежават значителна площ торфища. И двете държави демонстрират резерви за напредъка по това екологично условие. Проблеми има и другаде. За Франция ДЗЕС 2 също не се прилага, но се предполага, че прилагането му ще започне. В Чехия и България се планира стандартът ДЗЕС 2  да се прилага от 2025 г..

ДЗЕС 8: Непроизводствени площи и характеристики на ландшафта

Регламентът на ЕК за опростяване на ОСП от 2024 г. премахна задължението, включено в ДЗЕС 8 за отделяне на дял от обработваема земя за непродуктивни площи, въпреки че изискването за поддържане на характеристиките на ландшафта по време на сезона на размножаване и гнездене на птицити остана.

В Полша изискването за оставяне на 4% от обработваемата земя в непродуктивни площи е премахнато от 2024 г. Вместо това е въведена еко-схема, насърчаваща неизползването на пестициди в обработваемите земи. По същия начин в Италия изискването за 4% непроизводствени площи  е премахнато, а екосхемата, която е създадена, за да компенсира това, е много слаба и неефективна. България, Испания и Чехия също премахват изискването за непродуктивни площи в рамките на ДЗЕС 8.

Други промени - изключвания на малки ферми и слаби екосхеми

Полските НПО са притеснени и от изключването на малките ферми от проверка на прилагането на стандартите за поддържане на земеделските земи в ДЗЕС.   Юстина Зволинска от колицията „Жива земя“ казва че: „  има интервенция за подпомагане на малките ферми, но изглежда, че парите могат да бъдат използвани по неправилен начин и послеващо възстановяване на подпомагането от страна на малките ферми“, като допълва: „ това наистина може да  окаже силно влияние върху оцеляването на малките ферми, което означава, че те могат да загубят земите си за сметка на индустриалните ферми“  

Мартин Рекса от чешката коалиция Hnutí DUHA изразява притеснението си, че десетки хиляди хектара угар ще изчезнат. Вече договореният и подобрен ДЗЕС 5 (за ппредотвратяване на ерозияа на почвите) „трябва да започне да се прилага през юли 2025 г. – след година и половина закъснение. Все още не е ясно какъв ще бъде резултатът – дали изобщо и как ще се прилагат новите правила и дали ще направят антиерозионната защита по-силна или по-слаба.“, добавя той.

Заключение

Новината, че някои земеделски министри настояват за пълно премахване на ДЗЕС 2, тъй като Регламентът за възстановяване на природата (NRL) предстои да влезе в сила, е още един индикатор накъде се движат агроекологичните промени или по-скоро тяхното отсъствие. Въпреки че ДЗЕС 2 и изискванията за възстановяване на влажните зони в рамките на член 11 от Регламента на теория се допълват, те са много различни по обхват и амбиция. Регламентът изисква от държавите-членки да управляват по природо-съобразен начин  част от обработваните торфища , докато ДЗЕС 2 предвижда базови условия, които осигуряват защита на всички органични почви на национално ниво.

Обратната връзка от редици неправителствени организации и национални коалиции е, че ходът за промяна на условията от задължителни към доброволни произлиза от слаба мотивация за прилагането им. Особено що се отнася до ДЗЕС 2, който се отлага година след година.

Националните коалиции също изразиха загриженост за  отлагане на контролът върху малките ферми .

Без бързи действия в отговор на тези промени, рискуваме допълнително да подкопаем легитимността на ОСП и тя да не успее да се справи със загубата на биоразнообразието и смекчаването на климатичните кризи, оставяйки целите на ЕС само като намерения.