Доклад на BirdLife: Държавите членки не успяват да направят земеделието в ЕС по-устойчиво

Климатичните промени, загубата на биоразнообразие и нарастващият натиск върху селското стопанство застрашават милиони ферми в Европа. Еко-схемите бяха въведени, за да насърчат фермерите да прилагат устойчиви практики като подобряване на биоразнообразието и здравето на почвата.

Но проведени анализ в 12 държави членки показва, че много правителства избират най-лесните решения – такива, които изискват минимални промени, но изглеждат „зелени“ на хартия. Междувременно най-ефективните еко-схеми остават слабо финансирани или непривлекателни за фермерите.

България е сред страните, представени в новия доклад на международната организация BirdLife. Предизвикателствата пред нас са свързани със склонност към прилагане на по-лесните мерки с по-малко ползи за околната среда, неатрактивни плащания за мерките, насочени към биоразнообразието, и по-ниска степен на промотиране на тези мерки. Възможности за подобрение и по-ефективно прилагане има, но са необходими повече усилия и ангажираност и от страна на институциите, и от страна на фермерите“.

Ключови констатации от доклада:

Средно екосхемите постигнаха своите планирани целеви площи, но участието на фермери в прилагането им варира значително между държавите-членки и отделните мерки. В много страни схемите с ниска добавена стойност (например за управление на хранителните вещества) са широко възприети, докато тези, насочени към биоразнообразието, се използват слабо.

Административни предизвикателства, недостатъчното популяризиране и непривлекателните нива на плащане намаляват интереса за участие на земеделските стопани в схеми, насочени към биоразнообразието. По-малките стопанства са изправени пред по големи относителни административни предизвикателства, намалявайки техния процент на участие.

Недостатъци в разработването на някои схеми насърчават съществуващите сега практики с ограничена полза за околната среда. Иновативни подходи, като например буферните ивици в Словакия, въведени като част от екосхемата за цялата ферма и инициативите за задържане вода в Полша, показват обещаващи резултати. В случая с последните, както и с много други екосхеми за биоразнообразие, са необходими по-добро финансиране и по-прецизно насочване.

Държавите с регионално адаптирани схеми, по-високи плащания и гъвкав избор (напр. Испания и Нидерландия) отчитат по-голяма ангажираност, въпреки че те често са приоритизирали по-малко амбициозни мерки.

Промените на националните стратегически планове за земеделие след опростяването на ОСП за 2024 г. често водят до размиване на екологичните амбиции, като няколко държави намаляват площите, предназначени за природата, или изпълняват задълженията само във формален смисъл.

Липсва системен и целенасочен мониторинг на екосхеми, което възпрепятства способността за оценка на тяхната ефективност при постигане на целите за биоразнообразие и идентифициране на области, където е необходимо подобрение.

Интегриране на иновативни технологии за ефективен мониторинг и прилагане, използване на технологии за рационализиране на процесите, намаляване на бюрокрацията и позволяване на базирани на резултати плащания, като същевременно се гарантира, че е въведен систематичен и целенасочен мониторинг на екосхеми, фокусирани върху биоразнообразието.

Осигуряване на активно участие на заинтересованите страни по време на целия процес, насърчавайки сътрудничеството между фермери, неправителствени организации и политици за създаване на по-ефективни и широко приети екосхеми.

Прочетете целия доклад, преведен на български език, тук.

Докладът е изготвен от BirdLife Europe and Central Asia и NABU Bundesverband.