4 причини защо ЕС трябва да приоритизира устойчивото селско стопанство и производство на храни
В контекста на тазгодишните изборите за нови политически фигури в ЕС, както и последвалото формиране на нов ЕС Парламент, бяха взети множество обезсърчаващи решения за околната среда и дългосрочния преход към устойчиви хранително вкусови системи и селско стопанство.
Обхванати от предизборна треска и притиснати от могъщите лобита на индустриалните агро корпорации, Брюксел и националните правителства прибързано се върнаха стъпки назад по ключови точки от политиката на ЕС в областта на околната среда, включително по Стратегията „От фермата до трапезата“, публикувана през 2020 г. Тази стратегия представлява водещия екологичен план на Европа за промяна на начините, по които отглеждаме и консумираме храни. В опасност са не само бъдещето на климата и планетата, но и поминък на фермерите, както и продоволствената сигурност на Съюза.
Ето 4 причини защо ЕС трябва да приоритизира устойчивото селско стопанство и производство на храни и да постави тези две теми в центъра на политическия дневен ред.
- Човешкото здраве
Храната е основна човешка нужда. Това, което консумираме има силен дългосрочен ефект върху здравето ни. Настоящите селскостопански политики дават приоритет на индустриалните практики за сметка на благосъстоянието на обществото.
Mилиони граждани на Европа са изправени пред несигурност. През 2020 г. 8.6% от европейското население не може да си осигури пълноценно хранене всеки ден. Прогнозата е настоящата инфлация да влоши това.
Преминаването към повече растителни храни може да насърчи по-здравословни диети. Вместо да влага милиони в производството на преработени храни и на подкрепа за корпорациите, бълващи пестициди, ЕС носи отговорността и трябва да улесни достъпа до пресни, сезонни храни, произведени от малки и средни стопанства.
2. Възстановяване на биоразнообразието и устойчивост на климата
Селското стопанство е едновременно източник (11% от всички емитирани парникови газове в ЕС) и жертва на изменението на климата. Екстремните метеорологични явления, изместването на вегетационните сезони и намаляващите добиви са обвързани и засягат пряко всички граждани на съюза и най-пряко фермерите. По прогнози на ЕС се очаква общото производство на зърнени култури през този сезон да бъде с 4,3% под средното за 5 години, най-вече поради лошото време.
Изменението на климата все повече засяга селското стопанство, а интензивното земеделие изостря проблема. Този метод, характеризиращ се с широкомащабно монокултурно земеделие, тежка употреба на химикали като пестициди и торове, доведе до унищожаване на естествените местообитания, ерозия на почвите, замърсяване на водите и загуба на биоразнообразие. В Европа броят и биоразнообразието в земеделските земи е намалял през годините – 30% от птиците в земеделските земи и пасищните пеперуди за изчезнали от 1990 г. до сега, а проучванията показват, че популациите на насекоми намаляват.
Преходът към агроекология е от решаващо значение за биоразнообразието и устойчивост на климата. Агроекологичните практики насърчават защитават опрашителите, опазват водните ресурси и спомагат за запазване на популациите на растителните и животинските видове. Конкретни политики като Закона за възстановяване на природата трябва да се гарантират и прилагат на национално ниво в ЕС. Наложително е ЕС да предприеме действия сега, за да запази природните ресурси за бъдещите поколения.
3. Развитие на проспериращи селски райони
Селското стопанство е жизненоважен сектор от икономиката на ЕС, осигуряващ доходи и работни места за милиони хора, най-вече в селските райони. Въпреки това през 2021 г. броят на малките ферми в Европа е намалял 5 пъти, отколкото през 2005 г., с близо 37%. Този спад се дължи на множество фактори, включително окрупняването и индустриализацията на големите стопанства и урбанизацията.
Селскостопанските субсидии, в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), често облагодетелстват по-големите, индустриализирани ферми. В резултат на това много по-малки производители са принудени да напуснат сектора и селските райони в търсене на друго препитание или са погълнати от големите земеделски предприятия.
Малките производители играят ключова роля за просперитета на селските райони, тъй като ги поддържат оживени, позволяват съществуването на местни магазини, пекарни, кооперативи и пазари. Запазването на малките участници в хранително-вкусовата верига е от съществено значение за социалната структура и културното наследство на Европа.
ЕС трябва да пренасочи селскостопанските си политики към подкрепа на устойчиви земеделски практики и овластяване на дребните производители.
- Хранителен суверенитет и социална справедливост
Продоволствената система на ЕС не успява да защити поминъка на малките и средни фермери поради политики и субсидии, облагодетелстващи големите агробизнеси, ограничения достъп до пазара (поради доминирането на веригите супермаркети и големите производители във веригата за доставка на храни) и бюрократичните бариери. Неуспехът на сегашната ни хранителна система също се вижда в ескалацията на разходите за гориво, фуражи и торове, заедно с прекъсвания в доставките на важни стоки, търгувани в световен мащаб, което повиши цените на храните и засили глобалната продоволствена несигурност.
Но ЕС има силата да промени това статукво, като инвестира в суверенитета на храните. Това означава подкрепа на автономията и представителството на дребните производители на храни и работниците в лицето на нарастващата корпоративна власт над нашите храни.
Хранителният суверенитет - концепция, която защитава правата на общностите да контролират собствените си хранителни системи, е неразривно свързана със социалната справедливост за фермерите. Чрез насърчаване на местни и традиционни земеделски практики, суверенитетът на храните дава възможност на фермерите да си върнат контрола върху начина, по който произвеждат храна. Освен това суверенитетът на храните насърчава устойчивостта на общността, като дава приоритет на нуждите на местното население и насърчава справедлив достъп до питателна храна. По същество, защитавайки продоволствения суверенитет, ЕС не само ще подкрепи автономията на фермерите, но и ще се стреми към по-справедлива и справедлива хранителна система за всички.