Агроекологичните практики помагат в адаптацията към климатичните промени

Агроекологията набляга на използването на природни процеси и ресурси за създаването на устойчиви и издръжливи агроекологични селскостопански системи. Тя е отговор на съвременното интензивно земеделие, което се фокусира върху максимално голяма продукция – понякога за сметка на околната среда. Редица общи земеделски практики са свързани с агроекологията. Например, засаждането на бобови растения редом с други култури – вековна практика, която може да подобри плодородието на почвите и инфилтрацията на вода в тях.

Съществуват емпирични доказателства, че някои агроекологични практики допринасят за устойчивото справяне с климатичните проблеми и гарантиране на продоволствената сигурност. 

Добив и икономически ползи с по-малко вложения и емисии

Един от основните принципи на агроекологията е намаляването на зависимостта от синтетични торове, пестициди и хербициди в полза на практики, които подкрепят биоразнообразието и здравето на почвата. Производството на синтетични торове е енергоемко и обикновено включва употребата на изкопаеми горива, ограничаването им може да помогне за намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство. Синтетичните торове също допринасят за емисиите на азотен оксид – мощен парников газ със значителен озоноразрушаващ потенциал. Проучване показва, че две трети от емисиите от синтетични торове възникват след прилагането им на полето.  Пренасочването на обработването на земите в посока агролесовъдни системи, при които дървета или храсти се засаждат редом с култури или добитък, е жизнеспособно решение за справяне с изтичащия в околната среда или атмосферата азот.

Проучване потвърждава, че агроекологичните практики могат да подобрят добивите на култури с по-малко вложения в сравнение с конвенционалните земеделски практики. Това е изключително важно, тъй като прогнозите от климатичните промени очертават все по-редки валежи и по-дълги периоди на суша. Преглед на икономическите резултати на агроекологията в Европа установи, че този вид земеделие генерира доходи, надвишаващи тези на конвенционалното земеделие, осигурява повече работни места на хектар, използва по-малко изкопаеми горива и подобрява биоразнообразието и ландшафтите.

Ключов извод от няколко от тези проучвания е, че възприемането на множество агроекологични практики максимизира добива в сравнение с една единствена практика. Както и че тези ползи са склонни да се увеличават с времето и са по-стабилни от година на година, отколкоот при конвенционалните земеделски системи.

Подобрени екосистемни услуги

Причинените от човека климатични промени оказват значително влияние върху предоставянето на екосистемни услуги - ползите, които хората извличат от природата. Например, промените във валежите могат да доведат до недостиг на вода с неблагоприятни последици за производството на храни или до загуба на биоразнообразие. А проучвания установяват, че агроекологичните практики подобряват екосистемните услуги като опрашване, борба с вредителите, ерозия, почвено плодородие и управление на водите. Докато конвенционалните земеделски практики, като например интензивната употребата на пестициди, са едни от най-големите причини за намаляването на опрашителите в световен мащаб, агроекологичните практики увеличават числеността и гъстотата на полезните насекоми, предлагат решения за насекомите-вредители, спомагат за разнообразието на опрашители и редуцират плевелите.

Агроекологичните практики могат също така значително да намалят ерозията на почвата – най-важният индикатор за деградация на земята - в почви от умерен, тропически и средиземноморски тип. Влагането на органична материя в почвите, сеитобообращението и използването на покривни култури могат да подобрят улавянето на въглерод в почвите. Анализ показва, че увеличаването на запасите от органичен въглерод в почвата на деградирали обработваеми земи чрез агроекологични практики има потенциал да увеличи добивите на пшеница с 20-40 кг на хектар, добивите на царевица с 10-20 кг на хектар и добивите на вигов грах с 0,5-1 кг на хектар. Уловеният в почвата въглерод, може да се задържи, докато се поддържат агроекологични практики.

Текстът е адаптация от научна статия, публикувана в сайта „Zero Carbon Analytics”