Адаптиране към климатичните промени: уроци от млекопроизводители и земеделски производители (oбобщение от уебинар)

На 28.02 се проведе онлайн семинар с участието на експерти, фермери и научни работници. Споделени бяха примери и практики от планински млекопроизводители в Централния френски масив и земеделски производители в Румъния. Текстът предлага обобщение на основните теми, обсъдени по време на събитието. Пълният запис може да гледате тук.

Навсякъде в Европа се наблюдават все по-сухи лета, придружени с общо увеличаване на променливостта на валежите. Измененията в климата правят пасищните стопанства все по-уязвими, тъй като наличността на годишните запаси от фуражи става непредсказуема. Сега фермерите управляват стопанствата си в много по-непредвидими условия.

Такова е положението в Централния френски масив – една от най-големите пасищни системи в Европа. Там се наблюдава силно въздействие на климатичните промени върху растителните видове и биоразнообразието. Това ни разказва Бертран Дюмон, зоолог, агроеколог и научен работник във Френския национален институт по агрономически изследвания.

Фермерите там трябва да се адаптират, за да увеличат устойчивостта на своите стопанства пред все по-дългите периоди на засушаване. Например, те могат да променят производствените си цели, породите отглеждани животни, фуражните ресурси, на които разчитат или управленските си практики. Стратегията за адаптиране варира от познанията на фермерите до географски контекст, тъй като сушата често се влияе от надморска височина.

Като част от проекта „Агроекология-трансект“ бяха проведени интервюта с 15 планински млекопроизводители в Централния френски масив, за да се изведат различните мотивации и обхвати на адаптация.

 

 

 

 

 

 

 

 

Сините точки показват локацията на фермите, участващи в проучването.

Стратегиите, използвани от планинските млекопроизводители зависят от тяхното намерените да се адаптират и оценките им за промените на климата. 4 от 15 фермери смятат, че климатичните промени са риск за техните стопанства и казват, че са готови и вече предприели мерки. 5 от 15 планират прилагане на адаптационни мерки. Все още не са ги внедрили, но със сигурност ще го направят в бъдеще. 3/15 осъзнават високия риск, но нямат висок капацитет за промяна. Те предпочитат да се адаптират към конкретни опасности, но не са решили да вземат дългосрочни мерки. Това, според експертите, се дължи на крайно мислене с голяма доза фатализъм – страхуват се от мащаба на климатичните промени, но смятат, че няма с какво да повлияят. Особено валидно е за застаряващите фермери от региона, които признават, че нямат енергия и време тепърва да провеждат промени в стопанствата си и по-скоро разчитат на следващото поколение.

Земеделските стопани от южните хълмове, които вече изпитват тежка суша, имат слабо възприемане за инструменталните стойности на постоянните пасища и избират временни пасища и сеитбообороти за фуражни култури, за да се справят с климатичните вариации. Бързите промени в тези географски разположения понижават капацитета на фермерите за дълготрайна адаптация.

Кристина Некула управлява собствена органична ферма в Румъния. Тя също така е научен работник към Университета във Вагенинген, Нидерландия, и земеделски консултант. Кристина ни споделя, че фермерите в Румъния осъзнават, че климатичните промени правят екстремните метеорологични събития по-чести и по-свирепи. Страната е изправена пред увеличаване на честотата, интензитета и продължителността на горещите вълни, особено на югоизток. В същото време все по-чести стават екстремните валежи, свлачищата и наводненията. Зимата напоследък е по-кратка, с по-малко снеговалежи, което прави летата още по-безводни. 2024 г. е отчетена като най-топлата година, а прогнозата не е обещаваща – намаляване на естествените водни ресурси за напояване, особено в речните басейни на Южна и Източна Румъния, където се намира един от единадесетте изследователски центъра по проекта „Агроекология-трансект“.

Променливостта на климата на ниво ферма е източник на повтарящи се смущения както върху екологичните, така и върху пазарните фактори. Това оказва влияние върху добивите и доходите на фермата. Предпочитат се монокултури вместо по-разнообразни култури, които са част от решението. Подготовката на фермерите в Румъния, според проучването Petrescu-Mag et al. 2022 / Micu et al. 2022, включва най-вече отглеждането на нови култури, промяна на вегетационния период; засилено напояване; по-голяма употреба на пестициди и по-често използване на ГМО култури.

Като част от проекта са проведени 30 задълбочени интервюта със земеделски производители с цел да се установят мерките за адаптиране по отношение на земеделските практики и финансови стратегии. Най-честите отговори включват:

• използване на инструменти за управление на риска срещу ценова уязвимост (при 80% от запитаните);
• нови или променени практики за обработка на почвата (при 70% от запитаните);
• закупена земеделска застраховка (при 70% от запитаните);
• включени бобови/нишови култури в ротацията (при 65% от запитаните);
• интегриране на други странични дейности освен производството на култури (при 60% от запитаните);
• използване на покривни култури (при 60% от запитаните);
• инсталация на напоителна система (при 57%);
• приоритетно засаждане на устойчиви на сушата местни сортове (при 45%);
• отказ от засаждане на чувствителни култури (при 38%);
• промени при системата за наторяване (30%);
• преход към органично земеделие (25%).

От тях могат да бъдат изведени три основни типа адаптационни стратегии, подредени според тяхното разпространение и предпочитане от фермерите:

1) Напояване за конвенционално селско стопанство: допълнителна вода като единствен начин за оцеляване. Високи загуби на реколта през зимата в екстремни години, ниски загуби на реколта през лятото поради напояване. Стретегията с най-малък дългосрочен адаптационен капацитет.

2) Преход към консервационно земеделие и пазарни ниши: минимална обработка на почвата като необходима промяна. Умерени загуби на реколта през зимата и големи загуби на реколта през лятото. Среден адаптивен капацитет.

3) Екологична и икономическа диверсификация като начин да продължим напред. Ниски до умерени загуби на добив при зимни и летни култури. Стратегията с най-голям дългосрочен адаптивен капацитет.

Пълното разнообразие от агроекологични практики на полево ниво, заедно с управлението на финансовия риск, ще даде възможност на фермерите да реагират ефективно на повишаващата променливост на климата в низните на Южна Румъния. Те изискват внимание и знания, но са дългосрочно решение на задълбочаваща се криза.