Може ли Европа да възстанови природата си?
Текстът е създаден с материали от европейския проект „АЕ-Трансект“, част от който е и СТЕП.
На 9 януари 2024 г. Европейският Парламент гласува в полза на Закона за възстановяване на природата (NRL)– уникален в световен мащаб и разгорещено обсъждан регламент, който има за цел да спре и обърне загубата на биоразнообразие в Европа. Законът изисква от държавите-членки на ЕС да приложат мерки за възстановяване на най-малко 20% от сухоземните и морските площи до 2030 г., а до 2050 г. – във всички екосистеми в риск. Това включва и конкретни дейности за повторно овлажняване на торфищата и увеличаване на популациите на опрашителите.
Но дали регламентът наистина ще постигне целите си, имайки предвид множеството промени, включени в процеса на преговори, преди да се стигне до неговото приемане?
„Законът за възстановяване на природата избягва няколко клопки, които често възпрепятстват прилагането на европейски политики и регламенти. Това е добър знак, че Комисията се е поучила от предишен опит.“, казва Даниел Херинг от Университета Дуйсбург-Есен, автор на проучване, фокусирано върху Закона.
В същото време прилагането му на национално ниво ще бъде от решаващо значение за успеха. „Въпреки че целите са точно определени и обвързващи, стъпките за постигането им трябва да бъдат решени от отделните държави в ЕС, като повечето от тях са доброволни“, казва Йозеф Сетеле, съавтор на изследването.
Главната роля е на земеделските производители, собствениците на земи и ползвателите. Интензивното земеделие все още е една от основните причини за загубата на биоразнообразие в Европа. Нужни са големи промени, за да се запазят почвите здрави, да се възстановят популациите на опрашителите и да се увеличи капацитетът за съхранение на водите.
Авторите на изследването заключават, че средствата, предоставени на Общата селскостопанска политика, трябва да бъдат целенасочено използвани за постигане на целите на Закона за възстановяване на природата, за да бъдат изпълнени неговите цели в посочения срок. Като цяло те представят положителна перспектива за новия Регламент, но предупреждават, че амбициозното национално прилагане и сътрудничество с икономически сектори, като селското стопанство, в крайна сметка ще определят успеха на възстановяването на природата в Европа.
Законът за възстановяване на природата е част от Европейската зелена сделка и има за цел да допринесе значително за постигането както на целите на ЕС в областта на климата, така и на международното споразумение за биологичното разнообразие от Кунминг-Монреал. Това глобално споразумение предвижда възстановяването на минимум 30% от деградиралите екосистеми. Като се има предвид, че над 80% от местообитанията в ЕС в момента са в състояние на деградация, Законът представлява решаващ скок напред в справянето с това екологично предизвикателство.