Нова мрежа за агро-екологични плащания, обвързани с постигнатия резултат

В края на месец май 2020 г. заработи сайтът (www.rbpnetwork.eu ) на мрежата за плащания за околна среда, обвързани с постигнатия резултат. Мрежата е  създадена през септември 2019 г. Основните й цели са:

  • обмяна на опит относно агро-екологични плащания, обвързани с  постигнатите резултати, тяхното разработване и структура, предимства и недостатъци,  приложимостта им за решаване на различни агро-екологични проблеми и др.;

  • свързване на изследователи, политици и земеделски производители при разработването на схеми за плащания, обвързани с постигнатия резултат, които заедно да разработват съответните политики;

  • насърчаване на контакти и партньорства на местно, национално и европейско ниво;

  • насърчаване на прилагането на схеми, обвързани с постигнатите резултати сред земеделските стопани и обществеността като цяло;

  • увеличаване на “чувството за собственост” на земеделските производители относно мерките за опазване нанбиоразнообразието и предотвратяване на климатичните промени.

СТЕП е координатор на мрежата за България.

На сайта на мрежата може да намерите примери за успешно приложени агро-екологични схеми, обвързани с постигнатия резултат, както и насоки на Европейската Комисия и примери за индикатори за разработване на тези схеми  (https://www.rbpnetwork.eu/european-policy/ ).

При агро-екологичните схеми за плащания, обвързани с постигнатия резултат, земеделските стопани или собствениците на земи получават плащания за постигане на конкретен екологичен резултат. Те се различават от традиционните плащания, които се основават на начина на управление и изисквания кога и какво трябва или не трябва  да се направи  от страна на земеделския производител, за да получи плащането.

Методите, базирани на резултати, предлагат на земеделските производители гъвкавостта да използват своите знания и опит за управление на земята по начин, който постига екологичен резултат (например биоразнообразие, съхранение на въглерод, регулиране на водните запаси и др.), едновременно със земеделската им дейност. По този начин земеделският стопанин сам определя дейностите, които да извърши и има възможност да ги променя в зависимост от метеорологичните, почвените и други условия на района, в който се намира стопанството му. Важното е постигането на екологичен резултат.

Схемите, обвързани с постигнатите резултати, могат да бъдат финансирани по различни начини. Съществуващите схеми се финансират чрез публично финансиране като Обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП), национални или регионални фондове, както и частни инициативи и проекти. Те могат да се реализират чрез колективни подходи (Холандия), да включват местни общности (пастири на елени в Сами, Швеция) или чрез отделни земеделски стопани и собственици на земи. Общото на всички подходи е използването на  знанията на земеделските стопани за управление на земята им по начин, водещ  до  подобряване на  природозащитното й  състояние, повишаване на биоразнообразието или други екологични ползи.

Като цяло агро-екологичните плащания, обвързани с постигнатите резултати, повишават разбирането и знанията на земеделските стопани за опазване на биоразнообразието. Те сами могат да оценят до каква степен постигат заложените цели и по този начин се увеличава желанието им за нови знания и иновации, свързани с опазването на природата и биоразнообразието. Тези схеми стимулират фермерите да се  фокусират върху предоставянето на екосистемни услуги и да търсят най-подходящия за тях начин за опазване на биоразнообразието, а не  да спазват определени условия, без да разбират какъв е очакваният от тях резултат.

Основните предимства на правилно формулираната и приложена схема за плащане за постигнати резултати при опазване на биоразнообразието в сравнение със схемите за поощряване на определени дейности са:

  • Много по- ясна връзка между плащането и резултата/ ефекта за биоразнообразието;

  • Договорите със земеделските стопани просто определят необходимите резултати, а не посочват дейностите, които тте трябва да извършват или да не извършват;

  • Опазването на биоразнообразието става неразделна част  от земеделската система и земеделската дейност, а не се превръща в правила, които се налагат на земеделския стопанин;

  • Земеделските стопани получават възможността да използват своите знания, преценка и умения в стопанството си и се поощряват за постигане на резултати от извършените от тях действия, а не за спазване на изисквания, определени от Управляващия орган;

  • Земеделските стопани се поощряват за „собствеността“ и „отговорността“ на постигнатите резултати за биоразнообразието и това води до по-голямо признаване на ролята на земеделските стопани за постигане на целите за опазване на биоразнообразието;

  • Схемите, свързани с плащания за постигане на резултат отговарят на по-високите изискванията на ЕС за верифициране на агро-екологичните плащания на ЕС;

  • Схемите, обвързани с постигнатия резултат са по-целенасочени и бюджетите им са по-обосновани, защото стопаните могат да изберат да ги прилагат само върху площи, върху които могат да постигнат желаните резултати.

Насърчаването на схемите за плащане, обвързани с постигане на резултати за опазване на околната среда, намаляване използването на минерални торове и пестициди, и увеличаване на земите, управлявани по биологичен начин, са сред поетите ангажименти за постигане на целите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030г.