Позиция на СТЕП относно състоянието на биоразнообразието в земеделските земи и ключовите потребности за подобряването му съгласно Стратегическа цел 6 на ОСП за периода 2021-2027 г.

Земеделските системи с висока природна стойност (ВПС) са от ключово значение за биоразнообразието в земеделските земи в Европа. Тези системи  обхващат  полу-естествени пасища, ливади, овощни градини и богати на видове обработваеми земи и съхраняват богатството от специфични характеристики на ландшафта.  Освен, че са от ключово значение за биоразнообразието в земеделските земи в Европа, тези системи осигуряват множество други услуги за обществото, като устойчивост на икономиката в селските райони, богатата социална структура и разнообразие на европейския ландшафт.

 През 2007 г. Министерство на земеделието, храните и горите в партньорство с неправителствени организации определя около  една трета от използваните земеделски площи в България като земеделски земи с ВПС на база на земното покритие, защитените зони  и територии и наличието на видове от европейско значение. Полуестествените пасища и ливади са най-важният тип и  през 2007 г. обхващат около две трети от земеделските земите с ВПС в България.

Към 2019 г. земеделските земи с висока природна стойност са намалели с почти 40% от първоначалното им определяне в България през 2007 г. Най-сериозен е спадът при постоянно затревените площи, които от над 950 000 ха през 2007 г. са едва 440 000 ха през 2019 г. Това е значителна загуба на ценни местообитания на растителни и животински видове, както и на открит и/или мозаечен ландшафт, и свързаните с тях екосистемни услуги. Другият сериозен спад е при земите под смесено земеползване, които от близо 280 000 ха през 2007 г. остават 170 000 ха през 2019 г.  Едновременно с това, голяма част от  запазилите се земеделските земи с ВПС са претърпели промяна в начина на земеделско ползване и в  момента близо 66% от допустимите за подпомагане земи с ВПС са обработваеми земи

Същата тенденция се наблюдава и при земеделските земи в зоните по Натура 2000 за опазване на дивите птици - през 2019 г.  преобладаващият начин на трайно ползване на земите, допустими за подпомагане в защитените зони за дивите птици, е обработваеми земи (56.9%), следван от пасища, мери и ливади (35%) и площи със смесено земеползване (4.7%).

Именно затова, след извършената оценка на промените в обхвата на земеделските земи с ВПС  и на база на резултатите от научно-изследователските и приложни проекти на сдружението, екипът на СТЕП дефинира потребностите за опазване на биоразнообразието в земеделските земи  съгласно Стратегическа цел 6 на ОСП за периода 2021-2027 г.

Запознайте се с нашата позиция  и ни подкрепете!