Становище на СТЕП по официалната работна версия на българския Стратегически план за ОСП
Като гражданска организация, работеща в обществена полза за устойчиво развитие на селските райони и опазване на земеделските земи с висока природна стойност (ВПС), считаме, че националните стратегически документи, в това число и Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) за периода 2023-2027, трябва да са в съответствие с целите на Европейската Зелена Сделка, Европейската стратегия за биологичното разнообразие 2030 и Европейската стратегия „От фермата до трапезата“. При настоящия вариант на СПРЗСР 2023-2027 наблюдаваме сериозни неточности и отклонения от целите на европейските стратегии.
Въпреки че има някои подобрения в СПРЗСР 2023-2027 през последните 6 месеца, например, връщането на агроекологичната мярка за подкрепа на земеделието с висока природна стойност, както и увеличеният бюджет за биологично земеделие в целия стратегически план, те изобщо не са достатъчни, за да се спазят дори минималните изисквания на Регламента на ЕС за стратегическите планове за Общата селскостопанска политика, по-специално член 105 от него.
На първо място считаме за изключително тревожно, че в изпратения към Европейската комисия СПРЗСР 2023-2027 не са отразени препоръките на предварителната оценка на плана. Повечето от постъпилите предложения и препоръки от представителите на екологичните организации не са взети предвид без да се представят мотиви и обосновка защо това не е направено. Излиза, че участието на заинтересованите страни, което е задължително според Регламента на ЕС за СП, е било проформа.
Второ, СПРЗСР 2023-2027 е одобрен от Министерски съвет и изпратен в ЕК без задължителната Екологична оценка и Оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на зоните от Натура 2000. Като цяло наблюдаваме много ниска амбиция по отношение на опазването на природата и биоразнообразието в земеделските земи и селските райони.
Трето, посочените в СПРЗСР 2023-2027 нива на плащане не са съгласувани с Тематичната работна група по Стратегическия план, а в текста на плана липсва достатъчно информация за начина, по който те са изчислени. Обръщаме внимание, че някои от нивата за плащане на хектар (например за интервенциите по Натура 2000) са значително занижени, без да е предоставена обосновка на какво се дължи това. Като цяло в СПРЗСР 2023-2027 не са посочени, комбинациите на еко-схемите в рамките на 1-ви стълб и интервенциите във втори стълб, както и възможните комбинации на схеми и интервенции от първи и от втори стълб. Считаме, че е особено важно това да бъде направено, с цел предотвратяване на възможностите за двойно финансиране и източване на средства.
Четвърто, отчитаме сериозна дискриминация на постоянните пасища спрямо обработваемата земя по отношение на схеми/мерки, определения, нива на плащане и разпределение на бюджета. Например:
- Прекомерно фокусиране на еко-схемите върху обработваемите земи с целево покритие от 114% от наличните обработваеми земи в страната;
- Неглижиране на еко-схемите за постоянни пасища с целево покритие от едва 27% от наличните постоянни пасища в страната.
Обръщаме специално внимание на следните значителни слабости на СПРЗСР 2023-2027:
- Чл. 105 от Регламента за СП, споменат по-горе: принципът „без отстъпление“ изобщо не е спазен за опазването на природата и биоразнообразието. Заложен е по-малък бюджет за мярката по Натура 2000 със значително намалени целеви площи за подпомагане през новия период, докато броят на зоните по Натура 2000, отговарящи на условията за подпомагане, се е увеличил повече от два пъти с включване на зоните, определени по Директивата за местообитанията. Същевременно, бюджетът за земите с ВПС остава непроменен.
- Определението за постоянни пасища не е променено така, че да отразява националните им и регионални характеристики. Възможностите в Регламента за СП за не са използвани. Този подход дискриминира над 500 000 ха постоянни пасища и ги прави недопустими за подпомагане по ОСП. В същото време липсата на допустими пасищни площи създава напрежение в сектора на пасищното животновъдство.
- Продължаваща липса на мониторинг на въздействието върху околната среда и климата от финансирането от ОСП в България. Предложеният СПРЗСР 2023-2027 дори не обмисля разработването на такава система за мониторинг въпреки многобройните препоръки от предишните оценки и новата предварителна оценка на на плана в България.
Запознайте се с пълното становище на СТЕП тук.