Шест ръководни принципа за ОСП на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие

За да се спре загубата на биологично разнообразие, дизайнът на бъдещата селскостопанската политика на ЕС следва да се ръководи от шест основни принципа и да бъде съпътстван от многогодишни ангажименти от земеделските производители и прогресивни системи за плащане за постигнати екологични резултати. Това е в основата на препоръките, изготвени от над 300 учени от 23 държави-членки на ЕС, които бяха консултирани по искане на Европейската комисия. Процесът беше координиран от Германския център за интегративно изследване на биологичното разнообразие (iDiv), Центъра за изследване на околната среда Хелмхолц (UFZ), Института за изследвания в селските райони Thünen и Университета в Росток. Синтез на резултатите от този обширен консултативен процес вече е публикуван в научното списание Conservation Letters.

С годишни разходи от около 55 млрд. евро (около 31% от общия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.), Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС може да бъде ключов инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие в земеделските земи в ЕС. ОСП вече има три ключови мерки за подкрепа на биологичното разнообразие, а именно задължителни стандарти, които земеделските производители трябва да спазват (Кръстосано съответствие), мерки за подкрепа за подобрено управление (Мерки за агроекология и климат), и въведените през 2014 г. Зелени директни плащания, които трябваше да подобрят системата за Директните плащания. Въпреки тези мерки, биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява.

През лятото на 2020 г. членовете на Европейската комисия поканиха европейски учени да предоставят неофициално препоръки, базирани на научни доказателства, за това как новата ОСП би могла да въздейства по-добре върху биоразнообразието. Доброволният и независим процес, който последва тази покана, беше координиран от iDiv, UFZ, Thünen Institute и Университета в Росток, в сътрудничество с други европейски изследователски институции, сред които УНСС и Сдружението за териториален и екологичен просперитет (СТЕП). Процесът включваше 13 национални семинара и онлайн проучване, проведени между 2020 и 2021 г. Над 300 учени и други експерти от 23 държави-членки на ЕС, представляващи дисциплините екология, агрономия, икономика и социални науки, участваха в тази консултация.  Д-р Гай Пеер, еколог в iDiv и UFZ и водещ автор на изследването, подчертава:

„Прякото взаимодействие с Европейската комисия беше уникално и изключително мотивиращо. Всички учени участваха доброволно, знаейки, че има интерес да се използва техния опит и знания за подобряване на ОСП. Това показва колко важно и полезно е засилването на диалога между науката и политиката." 

В проучването, резултат от тези консултации, авторите изтъкват шест принципа, които са ключови за успеха на ОСП по отношение на опазването на биоразнообразието:

• Опазване и възстановяване на (полу)естествени характеристики на ландшафта и ектензивно-ползвани пасища и ливади.
• Възнаграждаване на разнообразието и многофункционалността, например чрез плащания, които са пропорционални на ползите за околната среда или чрез обединяване на мерки, които заедно постигат множество екологични цели. 
• Подобряване на териториалното планиране, така че мерките да се прилагат на ландшафтно ниво. 
• Подкрепа за съвместно и координирано прилагане на ОСП, например от групи земеделски производители с оглед засилване на сътрудничеството между земеделските производители и обхващането на по-големи площи. 
• Разширяване на прилагането на подхода за плащания, основани на резултатите, при който земеделските производители имат повече свобода да постигат желаните екологични резултати, вместо досегашния подход, при който на фермерите се казва какво да правят без отчитане на постиганите резултати. 
• Насърчаване на по-добра комуникация и ангажираност със и между земеделските производители, за да се подобри прилагането на задължителните схеми и участието в доброволните мерки.

„Българският Стратегически план за ОСП 2023-2027 г. не отговоря на пет от посочените принципи и е с изключително ниско ниво на амбициозност по отношение на опазването на пасищата и ливадите и характеристиките на ландшафта. Заложените бюджети и целеви площи по отношение на биоразнообразието в земеделските земи са по-ниски от тези в предходните два програмни периода. Това не само не отговаря на изискването за повишена амбиция за екологичните цели на Стратегическия план, не е просто значима пропусната възможност, но и поставя значителна част от животновъдите в България в крайно неизгодно и неконкурентно положение още на етап планиране.“, сподели доц.д-р Янка Казакова-Матева, преподавател в Катедра „Икономика на природните ресурси“ в УНСС и съавтор на проучването.

Експертите на СТЕП вече три години предлагат включването на агроекологични схеми, базирани на постигнатия резултат за биоразнообразието и околната среда в Стратегическия план за ОСП 2023-2027 г. поне на пилотно ниво, но предложенията не са взети пред вид, без каквато и да е обосновка за това, за сметка на включване на еко-схеми и агроекологични мерки със съмнителни резултати по отношение на опазването на околната среда“, каза Вяра Стефанова, председател на СТЕП и съорганизатор на националния семинар.   


Линк към публикация на английски: 
https://conbio.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/conl.12901