Нова мрежа за агро-екологични плащания, обвързани с постигнатия резултат

В края на месец май 2020 г. заработи сайтът (www.rbpnetwork.eu ) на мрежата за плащания за околната среда, обвързани с постигнатия резултат. Мрежата е  създадена през септември 2019 г. Основните й цели са:

  • обмяна на опит относно агро-екологични плащания, обвързани с   постигнатите резултати, тяхното разработване и структура, предимства и недостатъци,  приложимостта им за решаване на различни агро-екологични проблеми и др.;

  • свързване на изследователи, политици и земеделски производители при разработването на схеми плащания, обвързани с постигнатия резултат, които да заедно да разработват съответните политики;

  • насърчаване на контакти и партньорства на местно, национално и европейско ниво;

  • насърчаване на прилагането на схеми, обвързани с постигнатите резултати сред земеделските стопани иобществеността като цяло;

  • увеличаване на “чувството за собственост” на земеделските производители за мерките за опазване набиоразнообразието и предотвратяване на климатичните промени.

СТЕП е координатор на мрежата за България.

На сайта на мрежата може да намерите примери за успешно приложени агро-екологични схеми, обвързани с постигнатия резултат, както и насоки на Европейската Комисия и примери за индикатори за разработване на тези схеми  (https://www.rbpnetwork.eu/european-policy/ ).

Агро-екологичните схеми за плащания, обвързани с постигнатия резултат, са схеми, при които земеделските стопани или собствениците на земи получават плащания за постигане на конкретен екологичен резултат. Те се различават от традиционните плащания, които се основават на начина на  управление и изисквания кога и какво трябва или не трябва  да се направи  от страна на земеделския производител, за да получи плащането. Методите, базирани на резултати, предлагат на земеделските производители гъвкавостта да използват своите знания и опит за управление на земята по начин, който постига екологичен резултат (например биоразнообразие, съхранение на въглерод, регулиране на водните запаси и др.), едновременно със земеделската им дейност. По този начин земеделският стопанин сам определя дейностите, които да извърши и има възможност да ги променя в зависимост от метеорологичните, почвените и други условия  на района, в който се намира стопанството му. Важното е постигането на екологичен резултат.

Схемите, обвързани с постигнатите резултати, могат да бъдат финансирани по различни начини. Съществуващите схеми се финансират чрез публично финансиране като Обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП), национални или регионални фондове, както и частни инициативи и проекти. Те могат да се реализират чрез колективни подходи (Холандия), да включват местни общности (пастири на елени в Сами,  Швеция), или чрез отделни земеделски стопани и собственици на земи. Общото на всички подходи е използването на  знанията на земеделските стопани за управление на земята им по начин, водещ  до  подобряване на  природозащитното й  състояние, повишаване на  биоразнообразието, или други екологични ползи.

Като цяло агро-екологичните плащания, обвързани с постигнатите резултати, повишават разбирането и знанията на земеделските стопани за опазване на биоразнообразието. Те сами могат да оценят до каква степен постигат заложените цели и  този начин се увеличава желанието им за нови знания и иновации, свързани с опазването на природата и биоразнообразието. Тези схеми стимулират фермерите да се  фокусират върху предоставянето на екосистемни услуги и да търсят най-подходящия за тях начин за опазване на биоразнообразието, а не  да спазват определени условия, без да разбират какъв е очакваният от тях резултат.

Основните предимства на правилно формулираната и приложената схема за плащане за постигнати резултати за опазване на биоразнообразието в сравнение със схемите за поощряване на определени дейности са:

  • Много по- ясна връзка между плащането и резултата/ ефекта за биоразнообразието;

  • Договорите със земеделските стопани просто определят необходимите резултати, а не посочват дейностите, които той трябва да извършва или да не извършва;

  • Опазването на биоразнообразието става неразделна част  от земеделската система и земеделската дейност, а не се превръща в правила, които се налагат на земеделския стопанин;

  • Земеделските стопани получават възможността да използват своите знания, преценка и уменияв стопанството си и сепоощряват за постигане на резултати от извършените от тях действия, а не за спазване на изисквания , определени от Управляващия орган;

  • Земеделските стопани се поощряват за „собствеността“ и „отговорността“ на постигнатите резултати за биоразнообразието и това води до по-голямо признаване на ролята на земеделските стопани за постигане на целите заопазване на биоразнообразието;

  • Схемите, свързани с плащания за постигане на резултатотговарят на по-високите изискванията на ЕС за верифициране на агро-екологичните плащания на ЕС;

  • Схемите, обвързани с постигнатия резултат са по-целенасочени и бюджетите имса по-обосновани, защото стопаните могат да изберат да ги прилагат само върху площи, върху които могат да постигнат желаните резултати.

Насърчаването на схемите за плащане, обвързани с постигане на резултати за опазване на околната среда, намаляването на използването на минерални торове и пестициди, и увеличаване на земите, управлявани по  биологичен начин, са сред поетите ангажименти за постигане на целите на  Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. (стр. 8).