ПОЗИЦИЯ НА СТЕП ПО ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ОСП
Общи заключения
- През последните 6 месеца се наблюдават някои подобрения в българския Стратегически план за Общата селскостопанска политика (СП за ОСП) – връщането на агроекологичната мярка за подкрепа на земеделието с висока природна стойност (ВПС), както и увеличеният бюджет за биологичното земеделия. Те обаче изобщо не са достатъчни, за да се спазят дори и минималните изисквания на член 105 от Регламент на ЕС за СП за ОСП.
- Оказва се, че участието на заинтересованите страни е проформа. Бяха представени множество позиции на различни екологични и природозащитни организации, животновъдни и растениевъдни асоциации др., но техните становища не са отразени в нито един от вариантите на плана, без ясна аргументация за плюсовете и минусите на предложенията.
- Изброени са над 70 приоритета, но по-голямата част от тях не се подкрепят с подходящи инструменти /дейности и съответен бюджети.
- Много ниска амбиция по отношение на опазването на природата и биоразнообразието в земеделските земи и селските райони, що се отнася до заявените приоритети, цели, схеми/мерки, целеви области и бюджети.
- Сериозна дискриминация на постоянните пасища спрямо обработваемите земи по отношение на схеми/интервенции, определения, нива на плащане и разпределение на бюджета. Например: - прекомерно фокусиране на еко-схемите върху обработваемите земи с целево покритие от 114% от наличните обработваеми земи в страната (БАНСИК 2020); - неглижиране на еко-схемите за постоянни пасища с целево покритие от едва 27% от наличните постоянни пасища в страната (БАНСИК 2020).
Основни слабости
- Принципът „без отстъпление“ съгласно чл.105 от Регламента за СП изобщо не е спазен по отношение на опазването на природата и биоразнообразието. Заложен е по-малък бюджет за мярката по Натура 2000 за земеделски земи, със значително намалени целеви площи за подпомагане през новия период, независимо че броят на зоните по Натура 2000, отговарящи на условията за подпомагане се е увеличил повече от два пъти с включване на зоните по Директивата за местообитанията. Същевременно, бюджетът за земите с ВПС остава непроменен.
- Дефиницията за постоянни пасища не отразява националните и регионални характеристики. Не са използвани възможностите в Регламента за СП за гъвкаво прилагане на дефиницията за постоянно затревени площи. Този подход дискриминира над 500 000 ха постоянни пасища и ги прави недопустими за подпомагане по ОСП. В същото време липсата на допустими за подпомагане пасища създава напрежение в сектора на пасищното животновъдство.
- Продължаваща липса на мониторинг на въздействието върху околната среда и климата от финансирането от ОСП в България. Предложеният СПРЗСР 2023-2027г. дори не обмисля разработването на такава система за мониторинг, въпреки многобройните препоръки от предишните оценки и новата предварителна оценка на плана в България.
С пълният текст на позицията може да се запознаете тук