Биологичното движение IFOAM предупреждава за недостатъчна амбиция в стратегическите планове на ОСП

Eвропейското движение за биологични храни и земеделие IFOAM публикува оценка на интервенциите и бюджетите за подкрепа на биологичното земеделие в проектите за стратегически планове (СП) за Общата селскостопанска политика (ОСП) на държавите-членки. Анализът, базиран на обратната връзка на асоциации, свързани с биологични земеделски производители в 19 държави, показва, че освен ако проектите на национални стратегически планове не бъдат значително подобрени в някои държави-членки, новата ОСП няма да допринесе за значително развитие на биологичното земеделие в ЕС. IFOAM Organics Europe призовава Европейската комисия да гарантира, че държавите-членки ще преразгледат своите проекти на стратегическите планове и ще изготвят по-добри мерки и интервенции и подходящи бюджети за стимулиране на биологичното производство.

Ян Плаге, президент на IFOAM Organics Europe, предупреждава: „Има ясна разлика между амбицията  25%  от площите на ЕС да се обработват по биологичен начин  до 2030 г. и слабите мерки и бюджети, предвидени в момента за развитие на биологичното земеделие в много държави-членки. Биологичното земеделие може да допринесе за много от новите цели на ОСП за опазване на природата, подобряване на хуманното отношение към животните и съживяване на селските райони. Биологичните земеделски производители трябва да бъдат поощрявани с по-справедливи нива на плащания по ОСП за ползите, които предоставят за околната среда и обществото, в съответствие с принципа на обществени пари за обществени блага. Нелогично и несправедливо е някои правителства да смятат предоставянето на подобни плащания по ОСП за стандарти много по-малко амбициозни от биологичното земеделие и без доказани ползи за околната среда. Това няма да стимулира повече фермери да преминат към биологично земеделие.”

Ян Плаге добавя: „Въпреки разочароващото споразумение относно Регламента за стратегическите планове за ОСП, държавите-членки все още са изправени пред огромна отговорност да гарантират, че следващата ОСП ще се справи с колапса на нашето биоразнообразие и климатичната криза. По-конвенционалните фермери трябва да бъдат стимулирани да преминат към биологично земеделие, а биологичните земеделски производители трябва да бъдат подобаващо възнаградени за обществените блага, които предоставят като произвеждат качествена храна и същевременно защитават природата. Повишената подкрепа за биологичното земеделие е интелигентен инструмент на публичната политика, за да се гарантира, че следващата ОСП изпълнява своите обещания и цели.”

Европейският план за действие за биологичните продукти гласи: „През декември 2020 г. Комисията публикува препоръки към държавите-членки относно бъдещите им стратегически планове по ОСП. Тези препоръки са насочени към икономически, екологични и социални предизвикателства пред европейското селско стопанство и селските райони, като се фокусират върху целите на Европейската зелена сделка, включително целта за 25% земеделски земи за биологичното земеделие до 2030 г. Държавите-членки се приканват да определят национални приоритети в техните стратегически планове за постигането на тези цели на Зелената сделка. Въз основа на средните европейски стойности и тенденции, държавите-членки следва да се съсредоточат върху увеличаването на биологичните площи чрез определяне на целеви проценти или насърчаване на положителни тенденции."

Двете графики по-долу дават цялостен изглед за перспективите за развитието на биологичното земеделие в стратегическите планове за всяка държава-членка. Най-вляво е текущият дял на земите с биологично земеделие, последван от настоящата подкрепа на ОСП в милиони евро за 2018. Цифрите в колоните “Corresponding CAP expenditure’’ - Съответни разходи по ОСП се отнасят до минималните (най-слабо амбициозни) и максималните (най-амбициозни) суми, които всяка страна може да приложи за развитието на биологичното земеделие и да подобри предлагания в момента сценарий.

      

България: В настоящия план за действие липсват количествени цели и бюджети. Биологичният сектор предлага да се постави цел от 15% земи, обхванати от биологично земеделие  до 2030 г., но администрацията е по-малко амбициозна (10%). Българските членове на IFOAM Organics Europe предложиха плащанията за поддръжка на биологичното земеделие (с диференцирани ставки по култури и видове животни)  да се преместят като еко-схема по стълб 1 така, че да има повече пари в стълб 2 за нови биологични ферми в преход. Министерството на земеделието прие само част от предложението – ще има плащане на малка сума на хектар, еднаква за всички култури и за единица добитък. Компенсаторните плащания за преминаване към биологично земеделие и плащането за поддръжка с различни ставки за групи култури, тревопасни животни и пчели остават в обхвата на стълб 2 и ще бъдат подобни на плащанията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020. Интервенциите по стълб 2 все още не са готови и не са обсъждани в работни групи.

Министерството на земеделието за момента не иска да представя никакъв бюджет. Най-вероятно общият бюджет за плащания за биологично земеделие при интервенцията по стълб 2 ще бъде по-малък в сравнение с бюджета в настоящата мярка 11. Това няма да позволи увеличаване на площите за биологично земеделие (сега 3,2%).

Австрия, водещата страна в ЕС по отношение на дела на земите с биологично земеделие, постави официална цел от 30% за 2030 г. (в момента земите са 26%) и реши да обедини мерките за биоразнообразие и биологично земеделие, което ще доведе до намаляване на основната премия за практиките на биологично земеделие. 

Франция постави цел от само 18% до 2030 г., което не представлява справедлив принос към целта на ЕС. Нещо повече, правителството оттегли подкрепата за биологично производство по втори стълб, което значително ще намали субсидиите, отпускани за биологичните земеделски производители. В този контекст на намалени плащания и липса на пропорционалност между плащанията по еко-схемите и ползите за околната среда при различните стандарти за „качество“, ще има намалени стимули за фермерите да преминат към биологично земеделие.

Германия си постави цел от 20% на национално ниво, но биологичните земеделски производители остават изложени на риск да загубят до 80 евро на хектар в сравнение със сегашната ситуация, поради предполагаем двоен проблем с финансирането между еко-схемите и мерките за развитие на селските райони. Бюджетът за преминаване към и биологично производство ще остане финансиран от втори стълб, но все още няма налична информация за него. Приблизително 50 милиона евро годишно ще са необходими за постигане на тази цел от 20%, което би означавало удвояване на текущата сума на ОСП.

Според получената информация, ситуацията в Литва остава плавна и неясна. Правителството си е поставило за цел постигане на 13%  от земеделските земи с биологично земеделие до 2027 г., но в момента не е ясно как ще се подкрепя биологичното земеделие и преминаването към него в проекта за стратегически план, което прави малко вероятно тази цел да бъде постигната.

Люксембург има цел от 20% за земеделски земи с биологично земеделие към 2025 г. (срещу настоящия дял от 5%), но изглежда, че предвиденият бюджет няма да бъде достатъчен, за  постигане на тази цел. Освен това няма да е възможно земеделските производители да натрупват субсидии за биоразнообразие и биологично земеделие поради предполагаем проблем с  двойно финансирането. 

Холандия е една от двете държави, в които не е планирана подкрепа за поддържане на биологичното земеделие, нито за преминаване към биологично земеделие, а страната дори не е поставила цел за земеделски земи, обхванати от биологично земеделие,  в проекта на стратегическия си план. Единственият положителен аспект е, че биологичните фермери автоматично ще получат най-високата сума по еко-схемите.

Ситуацията е критична в Испания, където не са осигурени както подкрепа за поддържане на биологичното земеделие, така и за преминаването към него. Фермерите ще могат да имат достъп само до една еко-схема и няма да има такава за биологично земеделие. Тази критична ситуация възниква поради невключването на представители на биологичните земеделски производители в процеса на обсъждане на плана  и  липсата на препоръки към  испанското правителство.

Италия си е поставила за цел да достигне 25% от земеделските земи под биологично земеделие до 2027 г., но италианското движение за биологични продукти, което не е участвало в процеса на консултации, счита, че тази цел не е достатъчно амбициозна, за да представлява справедлив принос към средната цел за ЕС. Положителната страна е, че конкретна еко-схема е посветена на биологичното земеделие в проекта на италианския стратегически план по ОСП, но все още няма подробна информация за бюджета, предвиден за тази екосхема, нито за други мерки за подкрепа.

В Полша все още има някои неясноти относно  подкрепата за биологичното земеделие в стратегическия план по ОСП. Последният проект споменава национална цел от 7% (понастоящем земеделските площи, обхванати от биологично земеделие, представляват 3,4% от общата земеделска площ), но се споменава, че само за 3,52% от площите ще можат да се получават плащания за биологично земеделие. Правителството планира да използва еко-схеми както за поддържане на биологичното земеделие, така и за преминаване към него.

От положителната гледна точка:

Въпреки оставащата несигурност относно бюджета, Белгия (Валония) има ясна амбиция да удвои своите площи за биологично земеделие и да  достигне  целта от 30%  до 2030 г.

Хърватия, след приобщаващ процес на консултации със заинтересованите страни, също има амбиция да удвои площте, обхванати от биологично земеделие,  и да достигне 15%, с ясен и достатъчен бюджет, а биологичните земеделски производители ще имат достъп до еко-схеми.

Дания планира да продължи да инвестира в подкрепа на политиката за разработване на биологични продукти с ясни цели от 20% и реалистичен бюджет, за да го постигне. Струва си да се отбележи, че Дания е една от малкото страни, които ще въведат специфична еко-схема за биологично земеделие.

В Унгария, въпреки някои опасения относно процеса на консултации, има ясна цел за достигане на  10% от площите за биологично земеделие  до 2027 г., с по-високи стимули за земеделските производители, тъй като се планира субсидиите за биологични земеделски производители да се увеличат средно със 74% за периода 2022-2024 г.

Швеция вече е водеща страна за биологично производство и планира да продължи да  развива това производство за достигане на  30% от площите под  биологично земеделие до 2030 г. и 60% дял на биологичните продукти в обществените поръчки до същата година. Все още обаче няма ясна информация относно бюджета и подробни мерки за подкрепа.

Липасва достатъчно информация за оценка на ситуацията в Кипър, Естония, Гърция, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Словения.

Източник: https://www.organicseurope.bio/news/organic-movement-warns-of-insufficie...